Стив Мосби - 50/50 убиец

Бе започнало да вали сняг. Светлината от пламъците изпъкваше на белия фон като жълто цвете. Всичко наоколо бе покрито с бял килим.

Той потръпна, след малко се разтрепери. Ту му бе студено, ту — не.

Джоуди , помисли си той. Не можеше да понесе мисълта за онова, което онзи можеше да й причини.

Мъжът се появи на вратата.

Скот спря да мисли и се опита да се отдръпне назад. Само че нямаше накъде. Похитителят се наведе, влезе и коленичи. Беше просто силует, въпреки че светлината от огъня осветяваше ръбовете на маската, алени и заострени като щипки на бръмбар.

Мъжът подпря лакти на коленете на Скот, стиснал в ръце две неща.

В едната ръка имаше защипани заедно листове хартия.

В другата държеше отвертка.

— Шшш — предупреди той.

Скот забеляза, че дъхът му излиза на толкова гъсти валма, че едва успява да види лицето му. Наложи си да се успокои. Трябваше да направи всичко, което непознатият поискаше от него.

— Сега ще си поговорим — заяви мъжът. — Нали виждаш какво държа? Помниш ли какво направих, преди да тръгнем от вас?

Скот не помнеше, въпреки че много му се искаше.

— Не.

— Бях на компютъра ти. — Той разклати листовете и ги погледна внимателно. — Принтирах ги. „Петстотин причини, поради които те обичам.“ Така пише. Само че причините са само двеста седемдесет и четири. Защо така?

Огънят пропукваше. Други звуци отвън не долитаха. Скот усети по някаква причина че не трябва да дразни мъжа, като мълчи.

— Още не съм ги написал — прошепна той.

— Това коледен подарък ли щеше да бъде?

— Да.

— Смешна работа. Коледен подарък за нея. Това. — Мъжът отново размаха листовете. — Това е превръзка за огнестрелна рана. Разбираш ли?

— Да.

— Не, нищо не разбираш. Но ще разбереш.

— Защо го правиш?

Гласът на Скот потрепери, докато задаваше въпроса, и всичко пред погледа му се размаза. По дяволите. Не искаше да плаче пред непознатия. Подсмръкна силно. Въпреки това сълзите потекоха и през тях видя, че мъжът го наблюдава, безжалостен, като че ли пред него се гърчеше екземпляр, поставен под микроскоп. После заговори, сякаш отговорите бяха очевидни:

— Защото имаш нещо, което искам, Скот.

Той ми знае името.

Мъжът вдигна листовете.

— Всичко това вече ми принадлежи. За теб е просто товар и аз ще го поема. Би трябвало да ми благодариш.

Скот не разбираше. Подсмръкна и не каза нищо.

— Предполагам, че си ги писал наслуки, но първата причина, която видях, ми се стори интересна. Помниш ли коя е? Помисли.

Помнеше. Разбира се, че помнеше.

Гласът му прозвуча дрезгав и надебелял.

— За запознанството ни.

— Точно така. — Мъжът кимна. — Номер 1 , пише тук. Извадихме страхотен късмет, че се запознахме.

Скот си поемаше дълбоко дъх и се опитваше да спре да плаче.

— Какво означава това? — попита непознатият. — Разкажи ми.

— Как се запознахме ли?

— Да.

Похитителят се приведе по-близо и светлината заигра по маската.

— Разкажи ми какъв късмет сте извадили.

Имейлът се появи на екрана без сигнал и предупреждение. Ако си пишеше есето, вместо да сърфира из интернет, натиснатият клавиш щеше веднага да премахне прозорчето и нямаше дори да разбере. Щеше да проблесне, да се скрие и животът им щеше да е съвсем различен.

Обсъждаха странното съвпадение и се смееха, докато се гледаха в очите. Можеш ли да си представиш колко ужасно щеше да бъде, ако… По-късно прочете някъде, че този разговор на тема ами ако не се бяхме срещнали бил характерен за началото на всяка връзка .

В университета Скот често получаваше имейли от приятели. Можеш лесно да намериш списъка с потребителските имена, които показваха кой е онлайн. След това да кликнеш върху името на човек, когото познаваш, и да му изпратиш писмо. Този път не позна изпращача.

Isz5jlm: (Здрасти — как си?)

Isz означаваше катедрата — компютърни науки, въпреки че нямаше никаква представа откъде идва съкращението. „5“ бе годината, в която студентът е започнал обучението си — 1995, същата като неговата. А пък jlm бяха инициалите на човека.

В продължение на няколко дълги минути остана загледан в имейла, докато прехвърляше наум приятелите си, а след това и беглите познати. Да не би да е някой, с когото се е запознал на парти? ДжЛМ, ДжЛМ… Дори да се бяха запознали, той не успяваше да си спомни.

Намръщи се и кликна върху кръстчето в ъгъла на прозореца, за да го затвори. След това отново се върна към сърфирането в мрежата.

Двайсет секунди по-късно се появи ново прозорче.