Стив Мосби - 50/50 убиец

Грег кимна към стената, в която Мърсър се взираше.

— Изобщо няма да се зарадва, когато види какво е направил Фармър с къщата.

Човек от лабораторията се приближи зад нас.

— Извинете, може ли да снимам?

Дръпнахме се и той се зае да приготви фотоапарата.

По средата на стената мъжът, известен под името Карл Фармър, бе написал следното:

Около краткото стихотворение бе нарисувана същата паяжина, която бе открита на всяко едно от местопрестъпленията. Сигурно беше направена с черен маркер вместо с кръв, но сходствата бяха неоспорими. Някои от нишките бяха размазани и повторени. На една от тях се виждаха малки драскотини.

Вече знаехме, че е същата рисунка като онази на стената в къщата на Кевин Симпсън. Тук бе по-ясна. Другите създаваха впечатлението, че са надраскани набързо. Сякаш престъпникът се е упражнявал, за да види какво ще излезе, преди да се спре на окончателен вариант. Паяжината създаваше усещането за нещо зловещо. Нишките около стихотворението приличаха на необикновени спирални галактики, заобиколили угаснало слънце.

Запитах се какво ли означава — не значението на символите, а сцената. Като бе оставил дяволската маска на място, където всеки може да я види, той просто ни се присмиваше. По-точно казано, предизвикваше ни. Което означаваше, че не сме му безразлични. Ами стената! Не бе ли същото послание? Ако е искал да видим нарисуваното, какво се опитваше да ни каже? Странното беше, че когато си го представих как рисува по стената, ми хрумна, че той също си ме е представял.

Фотографът започна да щрака и ние се отдръпнахме още крачка. Пийт напъха ръце в джобовете си и подсмръкна.

— Агентът ще дойде всеки момент.

— Какво знаем за Фармър досега? — попитах аз.

Пийт се обърна към Грег.

— Трийсет и една годишен — отвърна Грег. — Не е женен. Не ни е известно да има деца. Няма криминално досие. По документи работи като водопроводчик, но това е просто за прикритие. Всичко, което прави, е за прикритие. Момчетата проверяват подробностите, но май попадаме в същата задънена улица като с Франк Уокър. Поредната фалшификация.

Пийт огледа стаята, сякаш бяхме в някаква руина и таванът всеки момент щеше да се срути. След това продължи:

— Агентът казва, че Фармър е платил наема за една година, включително и депозит, което излиза към осем бона. Съгласете се, че това са доста пари.

— Значи, с каквото и да се занимава, изкарва добри пари — подхвърли Грег.

— По-точно казано е богат, без да зависи от работата си — обади се Мърсър.

Обърнах се към него. Той продължаваше да гледа рисунката на стената. Бе погълнат от нея, сякаш е написана на език, който щеше да успее да дешифрира, ако се постараеше.

— Мислиш ли? — попита Грег.

Мърсър посочи стената.

— Погледни. На мен ми се струва, че се е упражнявал, докато най-сетне му е харесало. На нас може и да ни прилича на драсканица, но той си има метод, който е важен за него. Не мога да си представя, че ходи на работа, след като всички виждате с какви пари разполага.

Грег бе готов да спори, но се въздържа.

— Виждаш го как е застанал пред стената — прошепна Мърсър, сякаш си говореше сам. — Сигурно е бил погълнат от задачата си. Искал е паяжината да стане съвършена. Това е неговата работа. С това се занимава, няма друго.

— И с наблюдателна техника — сетих се аз.

Мърсър ме погледна.

— Как така?

— Ами… Нали наблюдава жертвите си. Това може и да му отнеме месеци. Едва ли ще му остава време да се задълбочи, ако ходи на работа.

Мърсър остана загледан в мен известно време, без да мига, след това се обърна към стената и кимна бавно. Очевидно бе, че вниманието му е насочено към нас само отчасти. Беше се съсредоточил над рисунката и се опитваше да улови някаква мисъл, която очевидно му се изплъзваше. Дали му бях помогнал, или бях попречил? Оставих го сам да прецени и се обърнах отново към Грег и Пийт.

— Ами стихотворението? — попитах аз.

Грег изсумтя и погледна презрително думите.

— Проверихме го, но не открихме на кого е. Това не означава нищо, но според мен го е писал Фармър. Или каквото там му е истинското име.

Прецених, че е прав. Първо — освен оставената на плота маска — и стихотворението, изглежда, бе адресирано до нас. „В тишината между дните губиш тъгата, наслоена от звездите.“ Да не говорим, че се връзваше с онова, което той вършеше, и с маската, която слагаше. Стори ми се, че в стихотворението има религиозен елемент. Дали наистина имаше, бе друг въпрос. Интересно беше и какво означава за убиеца. Дали той се възприемаше като вълк, който дебне, за да се нахвърли върху нас?