Стив Мосби - 50/50 убиец

За мен връзката бе напълно логична. Просто не можех да си представя какво е преживял Мърсър. Опитвал е да постигне нещо в този ужасен случай, бил е подложен и на професионален, и на личен натиск в желанието си да спре убиеца. Докато е тласкал екипа си напред, един от тях бе загинал в ръцете му… Господи, на всеки би му дошло много. Затова сега си мислех, че разбирам малко по-добре днешните събития: решителността и разсеяността на Мърсър; неловкостта, обзела екипа му. Всичко ми се струваше по-ясно.

— Два и осемдесет — повтори касиерката.

— Извинете.

Дадох й точно; едва след това забелязах Пийт, Грег и Саймън в ъгъла на помещението. Пийт вдигна ръка; кимнах и се отправих към тях. В същото време забелязах езика на тялото на седналите и ми се стори, че разговорът им секна. Бях страшно нервен. След онова, което научих, те ми се сториха още по-затворена група, отколкото преди. Макар и вече да бях част от тях, знаех, че все още не са ме приели в екипа. Не и на фона на всичко, което бяха преживели заедно досега.

— Здрасти.

Саймън ровеше в салата, сервирана в огромна чиния, докато Грег срещу него похапваше пържени яйца, бекон и картофки. Пийт стискаше в ръка сандвич, а смачканата найлонова опаковка издаваше, че вече е изял един. Без да каже и дума, той премести два подноса, за да ми направи място.

— Благодаря. — Настаних се до него. — Какво пропуснах?

Грег кимна към Пийт.

— Просто се оплаквам. Пийт цял следобед си е лафил с красиви жени.

Пийт сви рамене с безразличие.

— А дори не ми беше почивният ден.

Усмихнах се. Пийт носеше дебела венчална халка. Одеве забелязах на бюрото му снимка, на която се усмихваха две момиченца.

— С бившите приятелки на Симпсън ли си говорил? — сетих се аз.

Пийт кимна.

— Не беше чак толкова приятно, колкото го изкарва Грег. Нито една от тях не се тръшна, когато чу новината. Впечатленията им бяха почти еднакви.

— Какво казаха?

— С него не можело да се поддържа трайна връзка, но пък бил приятен човек. Последното момиче обясни, че отношенията им не стигнали доникъде. Той бил лъжец и мръсник, но пък останали добри приятели, след като се разделили. Каза, че бил като изгубено момче. — Пийт духна парата от кафето. — Не знам какво да мисля.

— Нищо ново под слънцето — обади се Грег. — Ето ти поредното доказателство, че жените си падат по мръсниците, а аз не мога да навия нито една да излезе на среща с мен.

— Звучи странно, като представяш нещата по този начин. Както и да е, нито една от тях не е била Джоуди. Вече знаем имената им — допълни Пийт.

— Ясно.

Предполагах, че ще стане така, въпреки това останах разочарован.

— Попаднахме на шест бели вана — подхвърли саркастично Грег. — Това е постижение.

Саймън изви вежда към него. В същия момент разбрах, че тъкмо за това са говорили, когато влязох в стола.

— Искаш да кажеш — засече го бързо Пийт, — че не можеш да добавиш нищо съществено.

— Ами…

— Убиецът кара бял ван, нали така? От уличните камери разполагаме със снимки на белите ванове. Друго няма. Да видим какво ще излезе от проверката.

— Залагам хилядарка, че няма да излезе абсолютно нищо.

— Не може ли да мислим положително?

Грег сви рамене. Ако не бях с тях, сигурно щеше да каже още нещо, а пък Пийт нямаше да побърза да го среже. Не разбирах какво точно става, не можех да определя откъде идва напрежението. След това всички се наведохме мълчаливо над вечерята. Бях преполовил сандвича, когато Грег заговори и премина на тема, която не бе толкова проблемна. Поне за тях.

— Кажи — започна той. — Настани ли се вече?

— Да — кимнах аз. — Нямаше кой знае какво за пренасяне. Доста е потискащо, когато се окаже, че всичко, с което разполагаш, се побира в багажника на колата ти.

— Не трябва да си прекалено сантиментален към вещите.

— И аз така реших.

През месеца преди да постъпя на работа прегледах всичките си вещи, за да преценя какво ще запазя и какво мога да изхвърля. Беше истинска мъка. Имаше толкова много неща, които ми се искаше да задържа, просто така, от сантименталност. Все си представях какво би казала и направила Лиз. Непрекъснато си повтарях, че ако беше до мен, щеше сама да изхвърли ненужното, само и само да не се чудя. Всичко, за което се колебаеш , казваше тя, са все неща, които не ти трябват. Ще ги откриеш където и да отидеш. Затова е най-добре да се отървеш от ненужното.

Макар да знаех, че би постъпила по този начин, не можех да го направя сам. Когато си представях Лиз, откривах, че не ми казва абсолютно нищо. Не успявах да разбера какво означава изражението й, не можех да прочета мислите й.