Стив Мосби - 50/50 убиец

Това е, разбра най-сетне Джоуди. Дяволът ги водеше към ада. Въпреки че Скот плачеше тихо, както бе скрит под торбата, въпреки всичко, с което си бе вдъхвала смелост и увереност, тя се предаде и също заплака.

3 декември

13 часа и 50 минути до изгрева

17:30 часът

Един от многобройните проблеми при случая „50/50 убиец“ бе обемът на събраните материали. Имаше обобщен вариант, но аз се насилих да прочета всичко от самото начало, за да се запозная с фактите. Освен това исках да знам всяко нещо, което знаеха останалите от екипа. Файлът бе огромен и ми беше необходимо време. Освен това се четеше трудно, а пък снимките бяха крайно неприятни.

Трябваше да правя почивки, през които отскачах до кафенето, за да взема кафе за себе си и за Мърсър. Тъкмо се връщах и носех две пластмасови чашки, когато мобилният ми завибрира в джоба.

— По дяволите.

Оставих чашите на пода, извадих телефона и погледнах есемеса. Беше от нашите.

Здрасти, Марк. Мислим за теб. Дано първият ти работен ден да е минал добре. Нали си здрав? Притесняваме се. Звънни, когато ти остане време. Обичаме те м&т хх

Погледнах към часовника и с огромна изненада открих, че първият ми работен ден официално е приключил, въпреки че не беше. Бе повече от ясно, че разследването ще отнеме цяла нощ. Спор нямаше.

Запитах се дали да им пусна есемес. Родителите ми винаги се притесняваха. Никак не им се искаше да стана полицай и макар вече да бях на трийсет, те все още се страхуваха да не ми се случи нещо. След смъртта на Лиз положението стана още по-зле и понякога не отговарях на обажданията им просто защото не можех. Сега, след като се бях преместил на другия край на страната, бе напълно естествено те да се притесняват. Беше ми приятно, че проявяват загриженост за мен, но също така бе истина, че не се справям както трябва. Имах нужда да остана сам. Имах чувството, че им се иска да потъна в скръб и да рухна. Когато това не се случи, двамата се затюхкаха, че нещо не е наред. Не разбираха, че това бе моят начин да се справя с мъката. Разговори за случилото се никак не ми помагаха да преодолея миналото.

Реших да не им отговарям. Вместо това пъхнах телефона обратно в джоба и се върнах в офиса. Оставих чашата кафе на бюрото на Мърсър и след това отново се настаних пред компютъра си.

— Благодаря.

Той не вдигна глава, когато ми благодари. Не че имаше значение.

Докато се опитвах да разбера и запомня всичко включено във файла, Мърсър се опитваше да процедира по същия начин с текущия случай. Останалата част от екипа се бяха върнали на местопрестъплението или работеха в други кабинети някъде в управлението. След края на оперативката стояхме само двамата в офиса. Не бяхме разговаряли, защото и двамата имахме достатъчно работа. Някои от екипа се отбиваха, за да донесат доклади или нови сведения. Когато не обсъждаше някой въпрос с тях, Мърсър не помръдваше. Навел бе глава, задълбочен над написаното, и систематизираше всичко. Обажданията следваха едно след друго, а в промеждутъците звънеше той. Ако бе спокойно, прехвърляше купищата документи и си водеше бележки. Не стана от мястото си и всеки път, когато вдигнех глава, установявах, че той вършеше нещо.

Междувременно държеше в течение прекия си началник, главен инспектор Алън Уайт. Информираше го за всяко ново развитие. Разговорите на Мърсър с него бяха винаги кратки, очевидно нямаше търпение да се отърве от него. Не ми стана ясно дали му е неприятно, че се налага да дава обяснения на някого за разследването, което води. Факт бе обаче, че през всичкото време омаловажаваше случая, сякаш бе нещо съвсем ежедневно и напълно обикновено. При тези разговори нито веднъж не спомена 50/50 убиеца. Вместо това наблягаше на незначителни подробности. След като вече знаех колко е важно цялото разследване, това ми се стори странно.

Напредъкът по случая, а той бе наистина незначителен, идваше на части. Саймън се обади от лабораторията. В къщата бяха открити освен отпечатъците на Кевин Симпсън и отпечатъците на неизвестно лице. Макар да бе възможно убиецът да ни е оставил подарък, по-вероятно бе другите да са на момичето, Джоуди. Освен това така и не успявахме да открием коя е тя.

Пийт разговаря с бившите приятелки на Симпсън и изпрати сведения за всяка от тях. Наблюдавах с отчаяние как възможностите отпадат една след друга. Собственият ми екип за разпит бе подготвил докладите, ала резултатите не помогнаха с нищо. Те се бяха прехвърлили на съседните улици, но така и не откриха нищо ново, което да ни даде насока в разследването.