Стив Мосби - 50/50 убиец

Сложих си слушалките, включени към монитора.

Дайсън: Даниел, би ли ни разказал какво помниш от онази нощ?

Даниел Роузнийл гледаше надолу и наляво. Лицето му бе подпухнало и обезобразено. Докато говореше, устните му залепваха и издаваха тих мляскащ звук.

Роузнийл: В спалнята имаше някакъв мъж. Не знам кое време е било. Събудих се и той опря нож в гърлото ми.

Дайсън: Той каза ли нещо?

Роузнийл: Шептеше. Струва ми се, не се опитваше да ми вдъхне кураж. Само че не помня какво точно каза.

Дайсън: Нищо. Помниш ли какво се случи след това?

Роузнийл: Носеше белезници. Накараме да вържа Джули. И за ръцете, и за краката. След това върза и мен.

Дайсън: Какво направи след това?

Отговор не последва.

Дайсън смени тактиката.

Дайсън: Как изглеждаше?

Роузнийл: Беше дяволът.

Мълчание.

Дайсън: Дяволът ли?

Оказа се, че убиецът бил с гумена маска на демон, закрепена с ластик за главата му.

По време на мъченията мъжът бил спокоен и се контролирал. Даниел непрекъснато внимавал за момент, в който да му се удаде възможност да направи нещо. Такъв миг така и не се появил. От минутата, в която Даниел се събудил, знаел, че или ще бъде оставен вързан с белезниците, или непознатият ще му пререже гърлото. Убиецът не се разсеял нито за миг, не допуснал нито една грешка.

Роузнийл: Игра. Каза, че сме щели да играем на една игра.

Дайсън: Каква игра? Всичко е наред, Даниел. Не бързай.

Роузнийл: Игра на… любов. Щял да нарани единия от нас. Каза… каза, че аз трябвало да избера кой от двамата.

Дайсън: Няма нищо…

Роузнийл: Единият от нас трябвало да умре и аз съм щял да избера кой. Каза, че сме имали време до изгрева, така че мога да променя мнението си.

Дайсън: Помниш ли какво се случи след това?

Роузнийл (решително): Избрах себе си!

От този миг насетне спомените му за случилото се ставаха накъсани и безсистемни.

Бе напълно разбираемо. Появяваха се откъслечни образи и картини. Цялостните спомени как е бил горен и пробождан оставаха дълбоко заровени. Той просто не беше в състояние да се сети каквото и да е. Всеки опит да бъде изтръгнато нещо от паметта му водеше до временно затъмнение. Даниел не помнеше как Джули е била измъчвана. Нито пък че в даден момент, когато болката му е станала непоносима, е променил решението си. Всеки път, когато някой споменеше името й, Роузнийл се извръщаше още повече от камерата, сякаш се опитваше да опази спомена.

Дайсън забави малко разпита и аз одобрих решението му.

Върнаха времето малко по-назад. Убиецът му бе говорил много. Точните думи се губеха, но Даниел помнеше, че непознатият се държал спокойно, почти приятелски, сякаш познавал двойката от години. Припомни си, че се е питал „Това откъде го знае?“. До края така и не успя да се сети кои думи на убиеца бяха създали това впечатление у него.

Всичко това беше записано в бележките с идея да се потърси престъпникът сред близките познати на семейството. Макар да бе последвало много подробно и безкрайно изтощително разследване, никой от приятелите на Даниел и Джули не попадна в списъка на заподозрените. Екипът бе проверил тази следа, ала не бяха успели да стигнат доникъде. Даниел беше убеден, че не познава убиеца.

Смалих прозореца, на който се водеше разпитът, и отворих файла, където Саймън и Грег се бяха опитали да открият откъде убиецът бе научил толкова много за семейството. Както и при двамата Лидърланд, престъпникът беше оставил местопрестъплението съвършено чисто, макар и да не бе успял да заличи извършеното. По следите в прахта личеше, че някой е пипал електрическите контакти и ключовете за осветлението. И в този дом нямаше следи от влизане с взлом. Освен това бяха открити доказателства, че убиецът е прекарал значителна част от времето си на тавана. Отначало доста объркващи, тези улики започнаха да придобиват смисъл след разказа на Даниел.

Прочетох целия доклад на компютърния специалист.

Грег бе изброил всички наблюдателни съоръжения, които предположил, че са били използвани. Първо, микрофони и камери, които могат да се скрият в електрическите контакти или да се монтират на скришни места в къщата. Второ, устройства, които да прихващат имейли и да разбиват пароли. Трето, шаблони и инструменти, с които да се вземат отпечатъци от бравите и ключовете. Бе стряскащо колко лесно и сравнително евтино можеше човек да се сдобие с тях.