Стив Мосби - 50/50 убиец

Едно можеше да се каже със сигурност за миналото на Джейкъб — никой не качва момиче на стоп и не я удушава в изоставена каменоломна просто така. Както и с всичко друго в живота, за да извършиш убийство, ти трябва опит. Точно така е бил заловен. Години преди да започна да работя за него, Джон Мърсър е предположил много правилно, че убийството в каменоломната е първото известно убийство на Нийлс. Детективът е бил на мнение, че убиецът и преди е качвал стопаджийки и така е превръщал фантазиите си в реалност стъпка по стъпка. На практика полицията се заела със случая отзад напред. Издирили сведения за опити за отвличания и нападения, както и сигнали за подозрителни прояви. Използвали сегашния начин на действие на убиеца, за да забележат допуснати в миналото грешки, които вече се е научил да избягва.

По принцип, същото е истина за всеки сексуално ориентиран убиец. Твърде възможно е било да хванат Джейкъб още на първата крачка. В онзи начален етап престъпникът е наподобявал на художника, получаващ отказ след отказ, преди най-сетне да продаде първата си творба. Убиецът сигурно е имал зад гърба си дребни сексуални нападения например или други престъпления, които да са насочили към него вниманието на полицията. Това са все детайли, които са го затруднявали и които е изпипал по-късно, след като е станал по-опитен. Именно по тази логика накрая бе хванат. Нийлс не се бе пръкнал от ада като съвършен убиец, защото такъв няма. Прекалено лесно е да мислим по този начин.

Ето че досието, отворено пред мен, отправяше предизвикателство към този принцип.

Първите престъпления, приписани на човека, който щеше да стане известен под името „50/50 убиец“, бяха изкусно замислени. Изпълнил ги бе с прецизност, която караше всички да предполагат, че е усъвършенствал техниката си на действие преди това. Допитванията, направени в цялата страна, не бяха открили случаи, които да приличат на тукашния дори бегло. Сякаш убиецът се бе появил от нищото.

Първите му известни жертви бяха Бърнард и Каръл Лидърланд. Прегледах материалите. И двамата бяха на седемдесет и няколко, женени почти петдесет години, трийсет от които живееха в сегашната си къща. Имаха две деца, семейни. Двамата Лидърланд бяха дружелюбни съседи, тихи хора, които не отказваха помощ на местната общност, приятни и разговорливи.

Телата им били открити от съсед на сутринта след убийството. Човекът се разтревожил, когато забелязал, че входната им врата е оставена отворена. В папката бяха приложени снимки на дома им. Къщата изглеждаше сива и зловеща. Вратата, която водеше към дебрите на ада, привличаше погледа и сякаш притегляше зрителя навътре.

Прочетох набързо доклада на патолога и събрах най-важните факти на една страница.

Ръцете и краката и на двамата от семейство Лидърланд били завързани с белезници за рамката на леглото. Каръл Лидърланд бе горена с нажежено желязо. Освен това по тялото й се виждаха разрези и прободни рани. Имаше петдесет и шест отделни наранявания, включително едно ослепено око и рана на гърлото, която едва не я бе убила. Съпругът й също е бил изтезаван. Имаше изгаряния и разрези по краката, ръцете и главата. И при него едното око бе ослепено, но бе починал от инфаркт, вероятно причинен от шока.

Стегнах се и започнах да разглеждам снимките от местопрестъплението, като от време на време разгръщах доклада. Осветените от полицейските фотоапарати тела в леглото бяха страшни. Виждаха се бледите им ръце, изпружени към рамката на леглото, стегнати с белезници. Разкривените лица бяха извърнати едно от друго, отпуснати на алени възглавници.

Прехвърлих набързо снимките на раните им, направени в близък план, и се спрях на фотографията на стената, точно над рамката на леглото.

Убиецът на семейство Лидърланд бе нарисувал с пръст огромна паяжина, същата като онази в кабинета на Кевин Симпсън. И тази приличаше на капан за сънища или на паяжина, но не бе нито едното, нито другото. Свързващите нишки изглеждаха размазани и прекъснати. Каквото и да изобразяваше фигурата, според доклада бе нарисувана с кръвта на съпрузите.

Още от самото начало личеше, че при убийството на семейство Лидърланд не става въпрос за провален грабеж. Щом престъпникът бе приключил с тях, бе почистил къщата и бе излязъл, когато улицата е била празна. На местопрестъплението не били намерени никакви отпечатъци. Криминолозите не открили никакви улики, които да помогнат при залавянето на убиеца. Нищо не било откраднато.