Стив Мосби - 50/50 убиец

Мърсър се намръщи.

— От записа личи, че въпросната Джоуди, която и да е тя, е имала връзка със Симпсън. Ако не успеем да я открием, и нея, и гаджето й навреме, убиецът ще го направи. Стига вече да не се е добрал до тях.

— Разполагаме с описание — намесих се аз.

Той веднага се врътна към мен.

— Казвай.

Обясних за Ивон Грегъри. Предадох подробно всичко, което ми бе разказала за момичето, което си тръгвало от дома на Симпсън — вероятно Джоуди. Била към края на двайсетте, кестенява коса, чанта, слушалки. Очевидно информацията не бе достатъчно точна, за да ни свърши работа, и аз го усетих, докато говорех. След като изслушах записа, вече не бях толкова доволен от постигнатия резултат. Накрая описах и белия ван и Мърсър закима, сякаш очакваше да чуе тази подробност. Прекъсна ме, преди да довърша.

— Пътни камери? — обърна се той към Грег.

— Най-близката е на главния път. — Пое си дълбоко дъх. — Не е хванала кога е завил по улицата на Симпсън, но ще огледаме по-подробно.

— Това е задача номер едно. Открий всички бели ванове, които са минавали там между осем и девет същата сутрин. Провери и снощи, между четири и половина и пет и половина, за да се опитаме да открием момичето. На всяка цена трябва да я открием.

Грег мълчеше.

— За какво се замисли? — попита Мърсър.

Грег се въртеше на стола, също както в къщата на Симпсън сутринта. Стори ми се унесен.

— Още не съм убеден — заяви той.

Мърсър разпери ръце, сякаш всичко бе очевидно и не разбираше колебанията на компютърния спец. За мен нищо не бе ясно, но имаше неща, с които не бях запознат.

— Подписът е налице — рече Мърсър. — На местопрестъплението се появява бял ван. Играта също е налице. Мъчения. Независимо как изглежда началото, имаме втора жертва.

— Не отричам, че има прилики.

— А какво?

Грег въздъхна и аз се учудих на това открито несъгласие. Тук Мърсър ръководеше нещата и според мен другият трябваше да направи каквото му е наредено. Очевидно имаше съмнения, но след малко взе окончателно решение — майната му!

— Опитвам се да кажа, че белите ванове се срещат под път и над път. Момичетата са на всяка крачка. Подписът е голямо изкушение, да, така е, споменава се и играта. Всичко останало е различно. — Той отброяваше на пръсти. — Убиецът го е държал във ваната. Момичето си е тръгнало вчера следобед и не е действаща фигура в играта… — Нямаше повече пръсти, затова се облегна назад. — Нещата са различни.

— Разбира се, че са различни. Минали са цели две години.

— Знам, че са минали две години.

— Той си има план. Не бива да се учудваме. Искам да кажа, че ти не бива да се изненадваш, че се е променил. Работата ни е да разберем защо и как се е преобразил.

Грег се беше нацупил, сякаш се канеше да противоречи отново, но не можеше. Забелязах, че Пийт го наблюдава с особено внимание. Само че Мърсър нямаше намерение да остави Грег толкова лесно.

— Казвай.

Грег го погледна. Учудването ми стана още по-силно. Зад това изражение се криеше нещо. Не знаех какво точно, но бях сигурен, че не вещае нищо добро.

— Не толкова, че не съм убеден — обясни той. — Предполагам, че има нещо, което ме притеснява, господине.

Двамата останаха вгледани един в друг за момент и аз усетих как атмосферата в офиса натежава. Всички мълчаха и аз прецених, че е настъпил подходящият момент, за да се намеся. Трябваше да съм изключително предпазлив.

— Може ли да попитам…

— Може, разбира се. — Мърсър се обърна към мен с каменно изражение. — Положението е следното. Според мен това убийство е свързано със стар случай. Има много сходства, повечето от които категорични. От друга страна, Грег е напълно прав, че има известни разлики. Убеден съм, че убиецът е променил някои от методите си.

— Така — кимнах аз. — Значи…

— Значи, щом оперативката свърши, ще имаш възможност да изчетеш досието и да попълниш празните места.

— Добре.

Чувствах се неестествено неловко. Добре че Грег бе престанал да зяпа Мърсър. Цялото му внимание бе насочено към пода, а изражението му си оставаше същото. Имах чувството, че усещам как мокетът се нагърчва.

— Пийт? — обади се отново Мърсър. — Саймън? Нещо да кажете?

Въпросът му бе отправен към Пийт, заместника му, но Пийт май не се зарадва особено на оказаното му внимание и не пожела да подкрепи шефа си.

Какво остава неизказано?

Саймън спаси всички от неловката ситуация.

— Каквото и да е, продължаваме по същия начин, нали? — Гласът му бе делови и спокоен. — Опитваме се да проследим вана и момичето. Останалото няма значение, окей? В процеса на работа ще изникнат нови доказателства. Той замълча за миг и следващото му изречение ми се стори многозначително.