Стив Мосби - 50/50 убиец

— Става дума за теб, за Джоуди и Скот — продължи мъжът.

Мърсър щракна нервно с пръсти. Запомни имената. След това зае същата поза, в която го заварих, когато влязох. Подпря се с лакти на бюрото, допрял върховете на пръстите си, загледан напред, докато барабанеше леко с палци по устните. Стори ми се спокоен, докато на всички останали ни личеше, че сме изнервени. Саймън не трепваше; Грег бе наклонил глава на една страна и слушаше внимателно записа. Пийт бе затворил очи. За мен всяко изречение бе като пробождане в гърдите.

— Днес те наблюдавах — разказваше мъжът. — Докато беше с нея. Прочетох всичките ти имейли. Знам какво става. И двамата знаем къде е в момента, нали? Върнала се е у дома, при гаджето си.

Джоуди , помислих си аз. Кестенява коса до раменете. Приблизително на моята възраст.

— Според теб как се чувства в момента? — попита мъжът. — Мислиш ли, че изпитва чувство на вина, задето лъже Скот и прекарва деня с теб?

В отговор се чу как по тръбите потича гореща вода, която плисна във ваната. Симпсън не отговори. Представих си го потопен и завързан, като бледото му лице е пресечено от лепенка върху устата.

— Дали се радва, че се е прибрала? — продължи гласът. — Може би й се иска да е все още с теб. Да не би в момента да ти пише имейл, също като теб?

Мърсър се извърна.

— Грег?

Грег поклати глава.

— Нямаше стари имейли нито от, нито за Джоуди. Не се споменаваше и Скот. В папка „Договори“ също нямаше нищо. Сигурно убиецът е изтрил всичко.

Мърсър се намръщи. От бюрото си виждах как кракът му нервно играе.

Мъжът на записа не млъкваше.

— Въобразяваш си, че я обичаш?

Никакъв отговор.

— Нали?

Ново мълчание. Този път не се чу дори плискането на вода във ваната. Когато мъжът заговори отново, в гласа му се прокрадна разочарование, че няма отклик.

— Сега ще разберем. Правилата на играта са съвсем прости, но ти няма да си в течение. Ако Джоуди ти пусне имейл преди изгрев, ще престана да те наранявам и ще те пусна. Ако ли не…

Последва кратко мълчание, а сетне се чу скърцане. Останах с впечатлението, че мъжът се обръща, за да вземе нещо.

— Ще излея това в гърлото ти и по лицето ти и ще те подпаля. Кимни, ако разбираш.

Последва ново мълчание.

— Казах да кимнеш, ако ме разбираш.

Симпсън започна да се мята във ваната и водата се разплиска навсякъде. Не виждах какво става, но знаех, че убиецът е пръснал газ за запалки по жертвата, за да подчертае намеренията си.

— Така вече е по-добре.

Чу се ново скърцане.

— Постарай се да се държиш спокойно. Предстои ни да говорим за много неща.

Записът продължи още няколко секунди, след това прекъсна.

Грег се обърна към мен.

— Екипът ми работи по компютъра на Симпсън — обясни той. — Откриха два аудиофайла, записани на десктопа. Този беше първият.

— Пусни втория — нареди тихо Мърсър.

Всички го погледнахме. Той бе навел глава в дланите си, които засенчваха изражението. Кракът му бе отпуснат спокойно. Нямаше защо да бърза. Предполагаше какво ще има на втория файл — всички се досещахме, — но имахме нужда да се уверим. ККЛ не бяха записали обаждането от тази сутрин, на което се чуваха ужасните писъци, но аз разбрах, че сигурно ще ги чуем. Не горях от нетърпение.

— Добре.

Грег кликна два пъти и записът се включи.

— Много съжалявам — чу се мъжки глас. — Надявам се, разбираш колко си глупав. Тя не заслужаваше абсолютно нищо от онова, което правеше за нея.

Замълча.

— Разбираш ли?

Последва хаотичен шум — отчаяно плискане и приглушени викове.

— Ако това ще те утеши, Джоуди и Скот са една от двойките ми. По-късно ще ги посетя и те също ще поиграят. Само че ние с теб не сме приключили.

Усетих, че сърцето ми бие до пръсване. Потрих брадичка с ръка и ми се стори, че офисът ме притиска отвсякъде.

— Представи си я сега. Представи си как спи спокойно в прегръдките на гаджето си.

Водата във ваната отново се разплиска.

— Шшшт — чу се гласът на мъжа.

Сигурно бе освободил устата на Симпсън, защото най-сетне чухме гласа му. Прозвуча пискливо, зареден с паника. Молеше се, умоляваше мъчителя си да не го убива, ала говореше толкова бързо, че думите бяха почти неразбираеми. Потокът думи пресекна почти веднага, заменен от ужасно гъргорене. Чух как някаква течност се изсипва по лицето и попада в устата му. На записа ехтеше кашлица и накъсани глътки въздух.

Проряза ме болка само докато слушах. Нищо не бе в състояние да ме подготви за всичко, което бях чул досега. Всеки звук ми причиняваше душевна мъка. Все едно че бях съучастник. Не можех да си намеря място.