Стив Мосби - 50/50 убиец

— Днес сутринта ни позвъниха от ККЛ. Анонимен глас се обадил във фирмата малко след осем. Пуснат бил запис на ужасяващи писъци, след което непознатият съобщил на телефонистката името на Симпсън и адреса му. В ККЛ не записват входящите разговори, но екипът на Грег вече провери разговорите от домашния телефон на Саймън. Обаждането е направено оттук, от хола на долния етаж. Според криминолога е минал приблизително час след смъртта на Симпсън, преди убиецът да се обади по телефона. Възникват и нови въпроси. Първо, защо е чакал толкова дълго, преди да довърши жертвата и, второ, с какво се е занимавал убиецът след това.

— Симпсън сам ли е живеел? — попитах аз.

Пийт кимна.

— Още не знаем дали има приятелка. Проверяваме и старите му завоевания през имейлите.

— Ясно. — Кимнах към черната паяжина на стената. — Ами това?

Пийт я погледна и умората по лицето му стана още по-ясно изразена. Очевидно рисунката го тревожеше и не знаеше как да я определи. В този момент дойде спасението. В другия край на стаята Мърсър и Грег бяха попаднали на нещо и Мърсър приближи до нас. За момент забравих надрасканото.

— Марк. — По лицето му се мярна усмивка, когато пое ръката ми, но очевидно бе прекалено разсеян, за да обръща внимание на любезностите. — Радвам се да те видя отново.

— И аз.

Истината бе, че се чувствах по-скоро странно, че го виждам, отколкото зарадван. Мърсър отпусна ръка и аз си казах — впечатлението ми не беше на базата на снимката на задната корица на книгата му — че съм го виждал единствено седнал или от разстояние. Чак сега, както бе застанал пред мен, установих с учудване колко е дребен. Първо, беше среден на ръст. Второ, може и да е бил набит и доста як на млади години, но сега ми се стори смален и смачкан. Все едно бе облякъл риза, която му бе станала широка, след като е отслабнал. Освен това изглеждаше значително по-стар, отколкото очаквах. На мъжете възрастта не се отпечатва толкова на лицето, издава я по-скоро отпуснатото тяло и обзелата ги слабост. Останах с чувството, че Джон Мърсър го дели една крачка от старостта, и това ме изненада неприятно. Той бе едва в началото на петдесетте, но сякаш имаше натрупани отгоре още петнайсет години, които го състаряваха и му тежаха.

— Помниш Грег, нали? — попита той.

— Разбира се.

Кимнах вместо поздрав. Грег вдигна на свой ред ръка, но бе погълнат от работата. Изтласкваше с токове стола на колелца, за да се придвижва напред и назад, което със сигурност не бе желателно да прави на местопрестъплението. Очевидно нещо ми убягваше и имах чувството, че то се върти около паяжината, която убиецът бе нарисувал на стената на Кевин Симпсън.

— Така — отбеляза Мърсър. — Задачите. Пийт те запозна с основното, нали?

— Само с най-основното — потвърдих аз. Замълчах за момент, след това кимнах към паяжината. — За това не сме говорили.

Мърсър погледна нарисуваното. Сякаш го виждаше за пръв път.

— А, да — рече той. — Говорихме за рисунката тъкмо преди да дойдеш.

Очаквах някакво обяснение, но вместо това се проточи неловко мълчание. Мърсър не бе особено разтревожен и впи поглед в паяжината. Забелязах, че погледът му проследява очертанията и от време на време отскача настрани. Сякаш бе хипнотизиран. След това светкавицата на фотоапарата блесна отново и Мърсър мигна. Обърна се към мен и после сведе очи към часовника си.

— Добре — въздъхна той. — Хайде да се захващаме. Първият ни брифинг е в два, така че дотогава да сте се върнали в офиса или да сте си осигурили достъп до терминал. Саймън, искам всички възможни подробности за трупа. Грег, заемаш се с компютъра и телефонните обаждания. Пийт, хващай ККЛ.

— Дадено.

Мърсър го погледна.

— Знаеш ли къде се намират?

Пийт бръкна с ръце в джобовете си и погледна шефа.

— Знам.

— Който ще ходи някъде, да тръгва. Марк, остани за малко.

Пийт и Саймън излязоха. Мърсър пристъпи към мен.

— Тръгваш от врата на врата — нареди той. — Разполагаш с трима допълнителни от управлението. Чакат те долу.

— Добре.

— Да преслушаш всички къщи без изключение. Отбележи си онези, където никой не отваря, за да ги потърсиш по-късно. На първо време събери общи впечатления за Симпсън. Информация за приятели, гаджета. Какво е правел, когато не е бил в къщата.

Това бе ясно.

— Слушам, господине.

— Имало ли е суматоха — продължи той, без да ми обръща внимание. — Някакви предишни инциденти, колкото и глупави и елементарни да ти се струват на пръв поглед, които обаче може да имат връзка.