Стив Мосби - 50/50 убиец

Беше по-висок, отколкото го помнех, слаб, но жилав, загорял, напълно плешив, освен няколкото посивели къдрици над ушите. Под ръкавите се показваха същите косми, само че черни. Докато траеше интервюто ми, той не спря да прехвърля между пръстите си химикалка. При това я движеше толкова бързо, че едва смогвах да следвам движенията й. На два пъти подхвърли забележки, всеки път извил вежда, усмихнат на една страна. И той бе доста известен в академията като интелектуалец, който умееше да създава проблеми.

— Точно така — потвърдих аз. — Приятно ми е да се видим отново.

— Най-сетне пристигна, а?

— Заради задръстванията.

На него не му пукаше. Промъкна се покрай мен и двамата излязохме в коридора.

— Жертвата е в банята, но нещо е ставало из цялата къща. Изглежда, нашият човек го е държал доста дълго, преди да го убие.

— Сигурно е, че е убийство, така ли? — попитах аз.

Саймън повдигна едната си вежда, когато чу въпроса ми.

— Пийт не ти ли каза?

— Не сме говорили дори минута.

— Ще ти кажат подробностите. От мен да знаеш, че те очаква безкрайно интересен първи работен ден. Последвай ме и ще огледаме трупа.

— Добре…

Преди да успея да попитам каквото и да е, той се втурна по стръмните тесни стълби към площадката на първия етаж. Аз трябваше да се забързам, за да го настигна. Разбрах, че се е качвал безброй пъти този ден.

Спряхме на тъмната площадка. Мокетът тук бе червен, същият като на долния етаж. Завесите на единичния прозорец бяха дръпнати. Поех си дълбоко въздух и усетих силна натрапчива миризма. Усещаше се навсякъде и аз се намръщих. Саймън кимна към вратата на банята.

— Тук е. Готов ли си?

Предполагам, че това бе нещо като изпитание. Бях виждал трупове и преди и се насилих да скрия гримасата.

— Разбира се.

Влязохме в банята, доколкото бе възможно, и противната миризма стана още по-силна. Миришеше на бензин, на дим, на месо.

Господи.

Помещението бе малко — икономично и чудесно обзаведено. Имаше малка душкабина от лявата страна на вратата. Останалата част от банята бе двойно по-широка от душкабината и може би три пъти по-дълга. Имаше тоалетна, срещу нея мивка и шкафче с огледала. В дъното, под прозореца, бе ваната, заела цялата ширина. На перваза на прозореца бяха подредени толкова телове и флакони с пяна, колкото са нужни да напълнят каталожната притурка на някое мъжко списание. Закрепено на плочките над кранчетата се виждаше сребърно водонепромокаемо радио.

В банята имаше още двама и те вдигнаха погледи, щом влязохме. Единият веднага се върна към работата си, а Саймън ме представи на другия.

— Марк, запознай се с Крис Дейл. Той работи в патологията и ще се погрижи за трупа. Крис, това е Марк Нелсън.

Дейл бе по-млад, отколкото очаквах, но сигурно и той си мислеше същото за мен.

— Приятно ми е.

— И на мен.

Саймън кимна към дъното на банята.

— А жертвата очевидно е във ваната.

Надникнах между двамата мъже. Водата във ваната бе обагрена от кръв. Не се виждаше какво има под повърхността, освен че мъжът е гол и омотан с въже. Долната част на тялото му представляваше неясен контур. Горната част на ръцете му се подаваха на повърхността като бледи островчета. Стори ми се, че повечето от пръстите му липсват, но онзи, който бе останал, бе изкълчен назад. В далечния край на ваната се виждаше главата. Беше отметната назад, очите загледани безпомощно в тавана. Лицето бе изгоряло до неузнаваемост. Почернялата кожа се бе напукала и обелила, а оцелялата коса бе сплъстена и опърлена по краищата. Главата му изглеждаше по-малка от нормално. Приличаше на глинено гърне, поставено на огъня и смалено от топлината.

Запази спокойствие.

— Водата е студена — сподели Дейл. — Ако се съди по кожата и ръцете, бил е вързан тук през по-голямата част от нощта.

— Ясно. — Нещо не беше наред с гласа ми.

— По температурата на тялото, сравнена с температурата на водата, мога да кажа, че смъртта е настъпила преди три или четири часа. Някъде към седем днес сутринта.

Не казах нищо, само изпуснах задържания въздух. Единственото ми желание бе да се върна в коридора и да затворя вратата към отвратителната сцена. Докато наблюдавах жертвата, усещах как ме завладява странното чувство, характерно за всяко местопрестъпление. Смес от отвращение, страх, жалост и объркване. Слава богу, опитът и обучението ми си казаха думата, превърнаха смъртта в пъзел и започнаха да подреждат отделните части.

Жертвата е била завързана цялата нощ във ваната, а е била убита едва днес сутринта. Това повдигаше въпроси и когато откриехме отговорите, щяхме да се доближим до разрешаването на загадката. Аз вече си мислех за грабеж, дори за изнудване, нещо такова.