Дэвид Балдаччи - Мишената

— А каква е деликатната мисия, която искате да ми възложите? — попита Чанг-Ча.

Генералите се спогледаха, а след това се извърнаха към Черната куртка. По всичко личеше, че инструктажът е възложен именно на него.

— По наше мнение страхливите американци са планирали да убият нашия Велик вожд, а на негово място да поставят предателя Пак. Това не може да остане ненаказано. Длъжни сме да им дадем мощен и решителен отговор!

— Под каква форма ще бъде този мощен и решителен отговор? — попита тя.

— Око за око, другарко Ии! — отсече Черната куртка.

— Искате смъртта на американския президент? — примига Чанг-Ча.

— Не — каза Черната куртка. — Достатъчно скромни сме да признаем, че това не е по силите ни. Президентът се охранява твърде добре. Но има и друга мишена, върху която ще стоварим нашето отмъщение.

— Коя е тя?

— Той има съпруга и две деца. Именно те ще платят за пъклените му планове. Трябва да умрат, защото са виновни не по-малко от него!

Чанг-Ча се извърна към двамата генерали, които я гледаха с каменни лица. После отново насочи вниманието си към Черната куртка.

— Искате да замина за Америка, за да ги убия? — прошепна тя.

— Трябва да го направиш наведнъж, докато всички са заедно — което е нещо обикновено за тях. Няма как да ги ликвидираме поотделно, защото останалите ще бъдат предупредени.

— Ами ако американците реагират с ответен удар?

— Те са колос на глинени крака. Притежават ядрено оръжие? И ние също. Но за разлика от тях не се страхуваме да го използваме. Те имат какво да губят, така че ще подвият опашки и ще избягат. Защото са страхливци. От теб се иска да разбереш нещо много важно, другарко Ии: ние желаем тази конфронтация. След всичко, което се е случило през годините, най-после ще покажем на света коя страна е по-могъща. Великият вожд е категоричен по този въпрос.

Чанг-Ча направи опит да проумее думите, които я заливаха. А когато го стори, в съзнанието й се появи картина, която беше съвсем различна от надутите фрази. Видя страната си тотално изтрита от лицето на Земята. Но не беше в състояние да направи каквото и да било.

— За да бъде възможно всичко това, трябва да се изработи подробен план, да се събере нужната информация, да се наемат подходящите хора — каза на глас тя.

— Така е и вече работим в тази посока — усмихна се Черната куртка. — Няма да ударим веднага, но когато го направим, светът ще разбере за какво става въпрос. — Той замълча за момент и снизходително добави: — Ти си изключително ценна за нас, другарко Ии. Великият вожд ненапразно те е избрал за тази изключително важна мисия. Знам, че и да загинеш при изпълнението й, ще си горда от неговото доверие. Не мога да си представя по-велико чувство от това!

Чанг-Ча кимна, макар да беше сигурна, че в последния си час няма да мисли нищо подобно.

Черната куртка и генералите нямаха проблем да я изпратят на една очевидно самоубийствена мисия. Но да очакват от нея, че ще посрещне с радост смъртта при заплахата от пълно унищожение на родината й, беше малко прекалено.

— Ще те държим в течение — добави Черната куртка. — А аз лично ще предам сърдечната ти благодарност на Великия вожд, който ти оказва честта да се бориш за благото на отечеството.

Чанг-Ча почтително сведе глава, но отново не каза нищо.

Мъжете си тръгнаха, а тя се приближи до прозореца, за да ги види как се качват в малък военен ван и бързо потеглят.

Вдигна поглед към небето едва когато автомобилът се стопи в далечината. То беше покрито с черни облаци, настъпващи откъм река Тедонган. Но те не можеха да бъдат по-черни от мислите, които се въртяха в главата й.

Тя обърна гръб на прозореца и отиде да довърши отдавна изстиналия чай.

Рийл сведе поглед към човека, който беше изиграл една съвсем малка роля за появата й на белия свят. Роби забеляза, че останалите болни наблюдават двойката с нескрит интерес. В душата му се промъкна подозрението, че Ърл Фонтейн предварително ги е информирал за предстоящата визита на единственото си дете, което щеше да го изпрати в отвъдното.

Беше много променен, но Рийл все пак го позна. Под бръчките и увредената кожа действително се криеше лицето на мъжа, който й беше причинявал невероятни страдания. Който беше убил майка й и много други хора.

Реши да го остави да говори.

— Много се радвам, че дойде, мое малко момиченце — изломоти най-сетне той.

— Не съм малка и не съм момиченце — отвърна тя.

— Разбира се, че не си. Но беше, когато те видях за последен път, Сали.