Дэвид Балдаччи - Мишената

Покани ги с жест да седнат, а след това им предложи чай, но те отказаха.

— Генерал Пак — каза мъжът с черната куртка.

— Да? — погледна го Чанг-Ча.

— Мъртъв е. Самоубил се е във Франция. Поне така сочат предварителните доклади.

— Изпитвал е огромно чувство на вина поради предателството, което е извършил — обади се единият от генералите.

— Трудно ми е да го повярвам — поклати глава другият. — Семейството му се радва на отлична репутация.

— Вече не — отсече Черната куртка, който се явяваше директен представител на Великия вожд. — Семейството му е лишено от всички почести и ще му бъдат наложени съответните наказания. Всъщност те вече се изпълняват.

Чанг-Ча знаеше какво означава това — вече са изпратени в концлагер. Тя не познаваше никой от семейството на Пак, но въпреки това изпита съчувствие към тях. Беше наясно, че заповедта включва дори и невръстните деца, но каква вина можеха да имат те?

Три поколения задължително прочистване.

После внезапно си спомни нещо.

— Какво семейство има той? — попита тя. — Доколкото ми е известно, съпругата му е мъртва и не са имали деца.

— Има осиновени деца. Син и дъщеря. Този факт е малко известен. И двамата са вече възрастни хора.

— Но след като са осиновени, значи нямат кръвна връзка с него — изтъкна Чанг-Ча.

Черната куртка сякаш щеше да се пръсне от негодувание.

— Това не те засяга — отсече той. — Бил е предател, следователно и те са предатели, които ще си понесат наказанието.

— В кой лагер са ги изпратили? — не успя да се сдържи Чанг-Ча.

— На твое място другарко, бих се съсредоточил върху нещата, които те засягат — хладно я изгледа Черната куртка. — Не ме карай да те върна там, където те намерихме.

Чанг-Ча се поклони ниско.

— Моля да ме извините за глупостта — тихо промълви тя. — Никога повече няма да говоря за това. Вие сте абсолютно прав, че не ме засяга.

— Радвам се, че ме разбра — отвърна Черната куртка, но подозрението в очите му остана.

— Беше ми много тъжно, когато ви докладвах за предателството на генерал Пак — промълви Чанг-Ча. — Но трябваше да научите за него, защото врагът на родината си остава враг, независимо колко висок пост заема.

Тримата мъже вероятно пропуснаха скритата цел на това изявление. Тя не заемаше висок пост и никога нямаше да заеме такъв. Но въпреки това беше лоялна. И никога нямаше да се върне в лагерите.

— Точно така — каза Черната куртка. — Постъпила си правилно, другарко Ии. И ще получиш съответната награда.

Дали няма да е още един уред за ориз?, запита се тя. Или комплект нови гуми за колата? Откровено казано, най-много й се искаше да получи една южнокорейска „Киа“. Беше чувала, че това се е случвало — разбира се, с изричното разрешение на Великия вожд.

— Благодаря ви.

— Но има и още един въпрос.

Тя наклони глава и застина в очакване. Беше се запитала какво всъщност ще искат от нея, още в мига, в който бяха почукали на вратата на скромното й жилище. Не идваха тук, за да й благодарят. Това беше напълно изключено, защото бяха важни и много заети хора. Следователно щеше да стане въпрос за нещо съвсем различно.

— Налага се да използваме услугите ти за една много деликатна мисия, другарко Ии — подхвърли Черната куртка.

— Да? — погледна го въпросително тя.

— Генерал Пак не е бил сам в момента на смъртта си.

Тя седеше с ръце в скута и търпеливо чакаше продължението.

— Имаме сведения, че е бил посетен от двама американски агенти.

— Те ли са го застреляли? Значи не е било самоубийство?

— Няма как да сме сигурни — каза единият от генералите. — Спокойно може да са инсценирали самоубийството му. Ти прекрасно знаеш колко са коварни!

— Да, знам — кимна Чанг-Ча.

— Вероятно Пак е бил наясно, че предателството му ще бъде разкрито — продължи същият генерал. — По тази причина избяга във Франция под претекста за влошено здраве.

— Но защо точно във Франция? — попита Чанг-Ча.

— Може би защото и друг път е бил там — вдигна рамене Черната куртка. — Известно ни е, че той харесваше всичко френско. Не оценяваше достатъчно славата и красотата на родината.

— Имаме доказателства, че Лойд Карсън, когото ти ликвидира, е работил с американците, въпреки че е британски поданик — обади се вторият генерал. — Освен това проследихме генерал Пак до вилата, където умря, и я поставихме под наблюдение. Двамата американски агенти се появиха тъкмо когато се готвехме да го приберем. Те сложиха камери за наблюдение, но нашите хора успяха да ги избегнат. Беше произведен само един изстрел. Скоро след това се появи екип за почистване, съставен предимно от американци. Всичко това води до извода, че именно те, злите дяволи, стоят зад цялата работа.