Дэвид Балдаччи - Мишената

— По някое време, да — отвърна Рийл.

— В момента сме в почивка — добави Роби. — Този път със съгласието на началството.

— Това означава ли, че последната ви мисия е завършила успешно? — попита Джули.

Двамата се спогледаха.

— Дотолкова, доколкото е възможно, да — отвърна Рийл.

— А ти ще отделиш ли време да обмислиш някои неща? — директно я погледна Джули.

— Пропускам ли нещо? — озадачено ги изгледа Роби.

— Това са женски работи — отвърна Джули.

Рийл не можа да сдържи усмивката си.

— Доколкото ми е известно, ти си живяла в приемно семейство — каза тя.

Момичето кимна.

— Аз също, но не се получи.

— При мен също.

— Ще ни оставиш ли за минутка? — обърна се Рийл към Роби.

— Още женски работи?

— Нещо такова.

— Отивам до тоалетната — надигна се той. — Мъжки работи, знаете…

Рийл го изчака да се отдалечи и се премести до Джули.

— Ходих на посещение при баща ми в Алабама — каза тя. — Роби беше с мен.

— Къде по-точно в Алабама живее баща ти?

— В строго охраняван затвор, със смъртна присъда. Но е болен от рак и няма как да бъде екзекутиран.

Джули изслуша тази информация невъзмутимо.

— Какво е извършил?

— Много неща. Между които и убийството на майка ми.

Момичето протегна ръка и се вкопчи в рамото й.

— Не мога да повярвам, че ти разказвам всичко това — промълви Рийл. — Първо, защото не те познавам чак толкова добре, и второ, защото си още дете.

— Доста пораснало за годините си — успокои я Джули, изчака няколко секунди и попита: — Защо си отишла да го видиш?

— Помоли да го посетя, преди да умре.

— Защо?

— Искал да оправи нещата, доколкото може. Поне така каза. Но аз не му повярвах, разбира се. Той е зъл човек, Джули. А злите хора никога не се променят.

Момичето закима още преди края на обясненията й.

— Значи не е искал да оправи нещата. А после какво стана?

— Не съм много сигурна. Може би е искал да се изгаври с мен, защото започна да се хили и да сипе глупости. Мисля, че това беше последното му представление, преди да хвърли топа.

— Един зъл човек уби моите родители — каза тихо Джули. — Роби знае за това. Именно той му попречи да убие и мен.

— Радвам се, че ти е помогнал, Джули.

— И аз се радвам, че е помогнал на теб.

— Според мен и двете сме късметлийки, че сме близки с него.

— Но трябва да внимаваш със суперагент Никол Ванс. Тя си пада по Роби. Казах му го, но той не ми повярва. Хич го няма с жените.

Рийл не успя да се сдържи и избухна в смях.

— За пръв път те чувам да се смееш — отбеляза Джули.

— Не го правя често — призна Рийл. — Но смехът ме кара да се чувствам добре.

— В такъв случай е логично да се смееш по-често.

— Не знам дали логиката има място в тези неща.

Помълчаха минута-две и Джули попита:

— Значи са те дали в приемно семейство след онова, което се е случило с майка ти?

— Да — каза Рийл. — Но това не продължи дълго, защото се забърках с наистина лоши хора. Не беше по моя вина. Оказа се, че приемните ми родители бяха близки с тях. Аз обаче не исках да имам нищо общо и започнах да работя с ФБР за залавянето им.

— С ФБР? На колко години беше?

— Малко по-голяма от теб.

— Не те ли беше страх?

— О, умирах от страх! Всеки ден и всяка минута. Но нямах друг изход. В крайна сметка ФБР ги залови, а мен ме вкараха в Програмата за защита на свидетелите. От там отидох в ЦРУ. С това биографията ми на практика се изчерпва. Между другото, много малко хора са запознати с нея…

— Поласкана съм, че ми се довери — отвърна Джули.

— Не се доверявам лесно — каза Рийл.

— Аз също. Но на теб ти вярвам.

В този момент се появи Роби и зае мястото си. Двете го гледаха толкова втренчено, че той се принуди да попита:

— Какво има?

— Нищо — отвърнаха едновременно те.

После Джули се разсмя, а Рийл само изпръхтя.

Откараха Джули до дома й и изчакаха вратата да се затвори след нея.

— Това е едно много специално момиче — промълви Рийл.

— Отдавна ми е известно — кимна Роби. — Вие двете май си паснахте, а?

— В много отношения си приличаме. Знаеш ли какво си помислих, когато я видях за пръв път?

— Какво?

— Че това съм аз, но двайсет и няколко години по-млада. — Рийл замълча за момент и извърна очи към прозореца. — После си помислих и нещо друго…

— Какво? — повтори въпроса си Роби.

— Че от нея ще излезе страхотен агент на ЦРУ.

— Но не с нашата специалност, нали?

Рийл го стрелна с поглед и сви рамене.

— Може би не. Но тя има пъргав ум и страхотна интуиция, които биха й помогнали да стане отличен анализатор. Мисля, че това е добър начин да служиш на страната си.