Дэвид Балдаччи - Мишената

— Сигурно — отвърна Роби. — Но тя сама трябва да реши.

— Да не би ние сами да решихме?

— Имали сме опции.

— Само лоши опции, Роби. И просто избрахме една от тях. Поне с мен стана така. Е, ти знаеш за моето минало много повече, отколкото аз за твоето. Всъщност не знам нищо за него.

— Не съвсем нищо — поправи я Роби.

— Добре де, не съвсем. Но доста малко.

— Няма кой знае какво за казване. Дори не си струва да го чуеш. А и аз гледам само напред.

— Аз обаче надзърнах в миналото си. Там, в Алабама.

— За кратко. Сега вече можеш да гледаш в бъдещето.

— Точно то, моето бъдеще, ме плаши до смърт.

Прибраха се в апартамента. Роби си направи чай, а на Рийл сипа два пръсти уиски по нейна молба. После седнаха и разговаряха до късно.

— Трябва веднага да си намеря жилище — каза тя, след като пресуши чашата си.

— Докато си търсиш, спокойно можеш да останеш тук.

— Не съм сигурна, че ще се получи.

— Защо? Не бяхме ли заедно в Бърнър, при това за доста продължително време?

— Там имаше камери, наблюдаваха ни.

— Нещо не те разбирам — погледна я с любопитство той.

— Веднъж вече ти предложих, Роби — въздъхна тя. — По време на един полет, помниш ли? И получих отказ. Мразя да получавам откази, защото нараняват гордостта ми. Със сигурност ще направя нов опит, защото така съм устроена.

Роби втренчено я погледна.

— Отказът нямаше нищо общо с теб. Мисля, че ти обясних.

— Именно. Това е обръщане към миналото, а ти каза, че и двамата трябва да гледаме в бъдещето.

Тя стана и му протегна ръка.

— Искаш ли да опитаме отново?

— Сигурна ли си?

— Не, но въпреки това искам да го направя.

Роби понечи да стане, но в същия миг телефонът му звънна.

— По дяволите! — възкликна Рийл. — Не ми пука дали това е Маркс, Тъкър или дори самият президент! Не отговаряй!

Роби се втренчи в дисплея.

— Това е Никол Ванс.

— В такъв случай изобщо не вдигай!

Но той натисна бутона за приемане на разговор.

— Какво има?

Рийл опря длан в гърлото си и започна да прави режещи движения. Той се засмя.

После усмивката му изведнъж се стопи.

— Идвам веднага! — напрегнато рече той.

Прекъсна връзката и вдигна глава към Рийл, чиято физиономия изведнъж се промени.

— Какво?

— Джули.

— Джули?! — ахна Рийл. — Какво се е случило?

— Отвлечена е.

Никол Ванс ги чакаше пред къщата, където бяха оставили Джули преди няколко часа. От двете страни на улицата бяха спрели полицейски коли, а пред входа имаше коли на ФБР. Униформените възпираха малката тълпа любопитни граждани, която се беше събрала отвъд загражденията.

— Какво се е случило? — попита Роби.

Преди да отговори, Ванс огледа Рийл от главата до петите.

— Заедно ли бяхте, когато ти се обадих?

— Да — каза Роби. — Заведохме Джули на вечеря, а след това я върнахме тук. Тръгнахме си чак след като вратата се затвори зад нея. Всичко изглеждаше наред.

— Е, не е било наред — отвърна Ванс и хвърли остър поглед към Рийл. — Добре че Джеръм Касиди все пак е успял да се обади в полицията.

— Все пак? — вдигна вежди Роби.

— За малко не са го убили. Започвам да се питам защо не са го направили. А ченгетата се свързаха с нас, тъй като става въпрос за отвличане. Медиите разпространиха съобщението за изчезването на Джули, но засега няма резултат.

— Как са стигнали до нея? — попита Рийл.

— Вероятно са я чакали да се прибере. Касиди вече е бил в безсъзнание.

— Искаш да кажеш, че са проникнали в къщата, след като ние я взехме? — подхвърли Роби.

— Вероятно — каза Ванс. — Справили са се с Касиди и са чакали тя да се прибере.

— Наблюдавали са къщата — каза Рийл.

— Така изглежда — кимна Ванс и хвърли кос поглед към Роби. — Знаем, че има врагове…

Роби отмести очи. Изпита чувството, че силна киселина разяжда стомаха му.

— Някакви улики? — попита Рийл. — Кой би могъл да я отвлече?

— Криминалистите все още работят. Лекарите се опитват да стабилизират Касиди, който вероятно ще ни помогне. Аз обаче не храня кой знае какви надежди. Когато е набрал деветстотин и единайсет, е звучал доста зле. А похитителите не са оставили визитна картичка с информация за контакт.

Рийл кимна и погледна към Роби. Но следващите думи на Ванс я втрещиха.

— Оставили са телефона на Джули. Беше на масичката в антрето, което означава, че не го е изпуснала, а умишлено е оставен там. В него открихме есемес, изпратен горе-долу по времето на отвличането. Автоматичното заключване не беше активирано, вероятно за да можем да го прочетем. Не беше адресиран до Джули, а до някоя си Сали Фонтейн…