Дэвид Балдаччи - Мишената

— Имам някои предложения.

— Моля? — учудено я изгледа Лим Юн. — Това е изключено!

— Американците ще бъдат подозрителни към всеки мъж или жена от азиатски произход — започна Чанг-Ча, без да й обръща внимание. — Без значение дали са корейци или не. Имат ли очи като нашите, автоматично ще бъдат заподозрени.

— Изработили сме ти много солидна биография — отвърна Черната куртка.

— Въпреки това ще бъдат нащрек, а това означава да бъдем многократно по-добри от тях.

— Какво предлагаш? — попита генералът.

— Мюсюлманите самоубийци… — любезно започна Чанг-Ча.

— Не сме мюсюлмани! — сопнато отвърна Лим Юн. — И не се самовзривяваме!

— Ще ми позволите ли да довърша?

Лим Юн я погледна мрачно, после рязко кимна.

— Мюсюлманите често използват деца за прикритие. Това намалява подозрителността на врага. Обикновено американците захапват въдицата, защото са мекушави и не искат да нараняват деца.

— По-конкретно, другарко! — изръмжа Лим Юн и забарабани с дългите си нокти по масата.

— В момента се грижа за едно малко момиче, казва се Мин…

— Чух за посещението ти в „Йодо“! — рязко я прекъсна жената. — Трябва да си луда, за да поемеш такава отговорност. Чакам да ме убедиш в противното.

Чанг-Ча впери очи в нейните.

— Направих го с пълното знание и одобрение на Великия вожд — отсече тя. — Нали не наричате луд именно него!

Лим Юн изправи гръб, а лицето й се наля с кръв. От пренебрежително й поведение не остана дори следа.

— Как смееш! Изобщо не съм имала предвид…

— Много добре — прекъсна я Чанг-Ча. — Но нека да обясня докрай, за да си спестим време. Ще представим момичето като моя сестра или дъщеря — оставям вие да решите. Това ще бъде отлично прикритие, което със сигурност ще заблуди американците. След изпълнението на задачата ще напусна Америка и ще се прибера у дома заедно с Мин. Ако загина, тя ще се прибере заедно с другите, които ще ни придружават до Империята на злото.

— Планът ти е глупав! — отсече Лим Юн в момента, в който Чанг-Ча млъкна. — Да водиш дете, при това взето от лагерите? Тя ще провали всичко!

— Мин не знае нищо за света именно защото е родена в лагер — спокойно отвърна Чанг-Ча. — Няма да имам проблем с контролирането й.

— Изключено! — отсече Лим Юн.

— Не съм съгласен — обади се генералът. — Всъщност мисля, че идеята на Чанг-Ча е брилянтна. Поздравявам ви за оценката на американците, другарко. Те действително са сантиментални и мекушави. Присъствието на малката със сигурност ще ги заблуди.

— Съгласен съм — кимна Черната куртка.

Всички се извърнаха към Лим Юн. Тя хвърли мрачен поглед към Чанг-Ча, но явно си даваше сметка, че е надхитрена.

— В такъв случай ти желая късмет, другарко Ии — неохотно процеди тя.

Ръкостискането на президента Кашън беше отривисто, а лицето му светеше от благодарност и задоволство.

Роби и Рийл седнаха срещу него в Овалния кабинет. На дивана встрани от писалището се бяха настанили Еван Тъкър, Джош Потър и Синия.

Кашън се облегна назад и внимателно ги огледа.

— Изчетох всички секретни доклади за вашето… хм, приключение — каза той. — Ако не знаех, че вие двамата наистина сте го направили, щях да остана с чувството, че чета трилър.

— Получихме огромна помощ, сър — отвърна Роби. — А ако агент Рийл не беше поискала въздушна подкрепа за мен, днес със сигурност нямаше да бъда тук.

Кашън кимна.

— Ду-Хо и Ън Сън вече започнаха нов живот с активната подкрепа на Ким Сък.

— Той е добър човек и свърши работата си по перфектен начин — каза Рийл.

— Е, сега съвестта ми е по-спокойна — отвърна с лека усмивка президентът. — Нещата не могат да се върнат назад, но генерал Пак със сигурност би бил доволен от това, което направихме за семейството му.

— Несъмнено е така — обади се Тъкър.

Кашън го стрелна с поглед. Синия прочисти гърлото си и предпазливо каза:

— Сега обаче трябва да се подготвим за ответния удар, господин президент.

— Естествено. Това беше част от решението ми, взето след много внимателно обмисляне.

— Така е, сър — отвърна с равен глас Синия. — Сега трябва да дефинираме евентуалните мишени на севернокорейците, като едновременно с това засилим мерките за сигурност, синхронизираме постъпващите разузнавателни сведения…

— Всичко това вече е направено — безцеремонно го прекъсна Тъкър. — Можеш да бъдеш сигурен, че съм свършил необходимото, за да парирам всяка акция на севернокорейците.