Дэвид Балдаччи - Мишената

Чанг-Ча спря пред вратата, която й посочи единият от придружителите. Тя я отвори и влезе. Двамата младежи останаха отвън. Стъпките им бързо заглъхнаха по захабения линолеум.

В кабинета имаше двама мъже и една жена. Единият от мъжете беше Черната куртка, а другият — близкият приятел на генерал Пак. Лицето на жената й се стори познато. Тя примигна и паметта й се проясни.

— Отдавна не сме се виждали, Чанг-Ча — надигна се жената.

Косата й беше побеляла, а лицето — набръчкано от възрастта и грижите. Действително не бяха се виждали много години. А времето не прощава на никого.

Чанг-Ча не отговори. Помнеше само как преди много време същата тази жена й крещеше в „Йодо“.

Ще забиеш ножа във всеки един от тях… по два пъти.

Жената седна и се усмихна.

— Явно се е сбъднала прогнозата ми, че ще стигнеш далече — каза тя. — Още тогава ти личеше по очите, Чанг-Ча. Те никога не лъжат.

Чанг-Ча най-после отмести поглед от нея и се извърна към Черната куртка.

— Ще ми кажете ли защо съм тук?

— Американците нанесоха удара си.

— Как по-точно? — попита тя, докато сядаше на стола срещу него.

Не погледна повече нито жената, нито генерала. Нямаше да им направи това удоволствие. Беше ясно, че шеф на тази групичка е именно Черната куртка. Вниманието и уважението, с които го наблюдаваше, показваха на другите, че могат да вървят по дяволите.

— Осиновените деца на генерал Пак, Ду-Хо и Ън Сън са избягали от „Букчан“. Разбира се, с помощта на американците.

— На един мъж и една жена — уточни генералът.

— Може би става въпрос за същата двойка, която беше изпратена във Франция да ликвидира генерал Пак — добави Черната куртка. — Все още не сме ги идентифицирали, но очаквам това да се случи много скоро.

— Има ли значение? — подхвърли жената. — Американците имат хиляди агенти, които вършат черната им работа. Но в случая те се появиха на корейска територия и отмъкнаха двама наши затворници.

— Да — кимна генералът. — Лим Юн е права. Те са варвари. Избиха много наши Сънародници. Тук става въпрос за необявена война.

— А сега и ние ще се включим в нея, така ли? — попита Чанг-Ча, вдигна глава и внимателно огледа лицата на присъстващите.

— Не — колебливо отговори Черната куртка. — Може би очакват подобна глупост, но ние ще контраатакуваме по друг начин. Както планирахме, другарко.

— Семейството на американския президент? — изгледа го Чанг-Ча.

— Точно така — отвърна Лим Юн. — Ще ги ликвидираме. Или по-точно, ти ще ги ликвидираш, Чанг-Ча. Можеш ли да си представиш славата, с която ще те обсипе Великият вожд?

— Ако остана жива — отбеляза тя.

— В смъртта се крие много повече слава, отколкото в живота! — излая Лим Юн.

— Разбирам — кимна Чанг-Ча. — Затова ви предлагам да ме придружите в Америка, където заедно ще се насладим на тази слава след смъртта. Би било прекрасно, нали?

Черната куртка и генералът се спогледаха, а после насочиха вниманието си към Лим Юн.

— Все още носиш в сърцето си непокорния дух на „Йодо“ — каза хладно Лим Юн.

— В сърцето ми има още много неща от „Йодо“ — мрачно я изгледа Чанг-Ча. — И ги помня всичките!

Лим Юн издържа на погледа й известно време, после отмести очи.

— Днес сутринта беше разстрелян управителят на „Букчан“ заедно с пет-шест надзиратели — обяви с безразличен тон тя. — Сигурна съм, че ще последват още смъртни присъди срещу виновниците за това недостойно бягство.

— Управителят вероятно си го е заслужил — тръсна глава Чанг-Ча.

— Ти уби неговия предшественик в „Букчан“, нали? — стрелна я с поглед жената.

— Такива бяха заповедите ми. Той беше корумпиран и враг на родината.

— А знаеш ли, че съвсем наскоро на неговото място назначиха управителя на „Йодо“, другаря До? Познаваш го от времето в лагера…

Чанг-Ча направи огромни усилия да скрие усмивката си.

— Значи са екзекутирали другаря До?

— Вече го казах.

— Е, сигурна съм, че си го е заслужил.

Лим Юн й хвърли враждебен поглед, а след това се обърна с гръб към нея.

— Само си губим времето! — изръмжа към мъжете тя. — Кажете й каквото трябва да знае.

— Програмата ни се ускори — започна Черната куртка. — Трябва да заминеш за Америка до края на седмицата.

— До края на седмицата?! — повтори Чанг-Ча, обзета от внезапна паника.

— Има ли някакъв проблем, другарко? — попита Лим Юн.

— Никакъв. Винаги съм готова да служа на Великия вожд, включително и с цената на живота си.

— Значи всичко е наред.