Джеймс Паттерсон - Втори меден месец

О, освен това тя говореше добре испански и се предполагаше, че може да изпълни „Хава Нагила“ на кларинет.

Монтгомъри спечели президентския пост с двайсет и осем електорални вота преднина. Общият брой на електоралните вотове, които спечели, като се пребори във Флорида ли? Двайсет и девет.

— Представям на всички ви агента от ФБР Сара Брубейкър — обяви президент Монтгомъри, който седеше зад историческото си бюро и подписваше куп документи. На живо брадичката му изглеждаше още по-мъжествена, отколкото по телевизията. Засега дори не беше вдигнал поглед към нея. — Преди две вечери сериен убиец й е правил компания за питие, а след това се опитал да я прегази на паркинга. Нали така, агент Брубейкър?

— Ъъ, да, господин президент — отговори тя.

Президентът най-сетне вдигна очи и се взря в Сара в продължение на най-дългите пет секунди в живота й.

След това се усмихна леко, както правеше винаги когато спечелеше точка срещу опонента си по време на дебатите. Също както когато беше позирал за плакатите в кампанията.

— А пък аз си мислех, че аз съм имал някои лоши първи срещи — подхвърли той. — Елате да седнете, Сара.

Всъщност брифингът се оказа лесната част. Президентът слушаше внимателно, като си нахвърляше обичайните бележки. Не я прекъсна нито веднъж. Сара говореше ясно, сбито и се придържаше към фактите. Съвсем хладнокръвно. Странно, помисли си тя. Може би просто човекът е добър слушател.

После дойде ред на въпросите и отговорите.

Президентът седеше в едно кресло, очевидно „неговото кресло“, а сред останалите присъстващи бяха началникът на канцеларията му Конрад Гилмартин и прессекретарят му Аманда Кайл, която всъщност — каква ирония — малко приличаше на Си Джей от „Западното крило“. Предвид привичния маниер, с който двамата се настаниха на канапето от лявата му страна, очевидно това бяха „техните места“.

В единия край на канапето, разположено срещу тяхното, седеше Дризън, а в другия — Джейсън Хоторн, заместник-началникът на Тайните служби. Сара беше притисната между тях и изпитваше неприятното чувство, че е пътник на средно място в самолет.

Просто приятна сбирка в широк кръг.

Президентът прочисти гърло и изстреля първия си въпрос към Сара.

— Има ли причина да се предполага, че моят шурей би бил сред мишените на този убиец?

— Имате предвид дали е по-вероятна цел от всеки друг с име Джон О’Хара, така ли, сър? — попита тя.

— Да, точно така.

— Краткият отговор е, че още не знам.

Президентът бавно поклати глава. Изведнъж Сара престана да се чувства уютно в тази стая.

— Подобен отговор бих могъл да получа от кого да е, агент Брубейкър — изрече той. — Вие кой да е ли сте?

Опа.

Дризън се готвеше да й хвърли спасителен пояс, но Монтгомъри го спря с жест, едва доловим, но с безпогрешен подтекст.

Президентът гледаше Сара в очакване. Тя знаеше, че този път не може да се надява на усмивка и шега за финал.

Стегни се, Брубейкър! Още по-добре, кажи му какво мислиш наистина.

— Прав сте, господин президент. Нека опитам отново — успя да каже най-после. — Мотивацията на серийния убиец няма абсолютно нищо общо с вашия шурей. Това е моето убеждение.

Останалите присъстващи, с изключение на Дризън едва се сдържаха да не изкажат възраженията си. Това е нелепо! Как бихте могли да сте сигурни на този етап?

Но не искаха да си позволяват волности пред шефа си. Прехапаха езици.

Колкото до президента, той се облегна заинтригуван в креслото си.

— Продължавайте — изрече. — Убедете ме.

В стаята беше толкова тихо, та Сара вярваше, че чува собственото си мигане.

— Господин президент, бих искала да се замислите кое би привлякло убиеца към конкретен О’Хара, бил той вашият шурей или друг — започна тя. — Може да са били съученици, да са имали делови взаимоотношения — на теория би могло да е всичко. И все пак, какъвто и да е мотивът, реакцията на убиеца към познанството му с този Джон О’Хара би трябвало да е толкова властна и неудържима, че се е проявила като потребност да убие кого да е, стига да носи името Джон О’Хара.

— Да не би да казвате, че това е невъзможно? — попита президентът.

— Не. Всъщност е точно обратното. Напълно възможно е — каза тя. — Аз съм убедена, че убиецът се е прицелил в конкретен Джон О’Хара.

— Но той не е моят шурей.

— Точно така.

— Защо не? Господ е свидетел, че си е създал някои врагове.

— Сигурна съм, че е така — отговори Сара малко прибързано. В мига, щом изрече тези думи, й се прииска да можеше да ги върне обратно. — Съжалявам, сър, не влагам неуважение към него.