Джеймс Паттерсон - Втори меден месец

— Това чувство ми е познато — отвърна тя. — Имам едно-единствено растение и то ме съди за престъпна небрежност.

Джаред се разсмя.

— Ти си много забавна. Страхотно.

Барманът се върна с бирата на Сара и мушна салфетка под нея с отработено врътване на китката.

Сара понечи да отпие, но Джаред вдигна бутилката си.

— Да пием за живота на път — каза той.

— За живота на път — откликна тя. — И за възможността за предсрочно освобождаване един ден.

Джаред отново се разсмя и двамата чукнаха бутилките си.

— Красива и с чувство за хумор. Отчитам го като двойна заплаха.

— Охо! — възкликна Сара и го стрелна с поглед изкосо.

— Какво? Какво има?

— Вашата майка е била взискателна към обноските, а моята все ме предупреждаваше да внимавам с непознати мъже, които сипят комплименти.

— Точно затова ви се представих. Вече не съм непознат — каза той. — А що се отнася до комплиментите, не ми се вижда да сте от онези, които лесно се изчервяват.

— А от кои ви се вижда, че съм? — полюбопитства тя.

Той се замисли задълго, преди да отговори.

— Независима. Самоуверена. Обаче и донякъде ранима.

— Боже, сигурен ли сте?

— Така ми се струва. Обичам да се вслушвам в инстинктите си.

— Аз също.

— Какво ви казват вашите? — попита той.

— Че ако си изиграя добре картите, в бъдеще мога да се надявам на безплатна ракета за тенис — отговори тя.

— Има такава вероятност.

— Проблемът е, че не играя тенис.

— Колко жалко — отвърна той. — За ваш късмет, „Уилсън“ произвеждат и други хубави стоки.

Сара се чукна с пръст по слепоочието.

— Точно така, как не се сетих? Онзи филм, как се казваше? Онзи с волейболната топка, кръстена Уилсън?

— О, да — каза той. Но това беше всичко.

— На върха на езика ми е — продължи тя. — Боже, как се казваше филмът?

— Да, много мразя паметта ми да блокира така — обади се Джаред. — Направо ме подлудява.

Сара отпи голяма глътка, с която преглътна още нещо, освен бирата. Накрая сви рамене.

— О, добре. Сигурна съм, че ще се сетя по-късно.

— Надявам се да присъствам, когато това стане.

— Ще видим — отвърна тя и стана от бар-стола. — Защо не поръчаш шотове, докато се отбия в дамската тоалетна? Бърбън устройва ли те?

Джаред я възнагради с най-широката си усмивка до момента.

— Наистина си те бива — подхвърли той.

Тя отвърна на усмивката му и мушна косата си зад ухото. Точно така, красавецо. Продължавай да си мислиш, че съм шаранче.

Сара тръгна по дългия тесен коридор в дъното на „Кантина“ и зави към дамската тоалетна. На две крачки от вратата спря и извади мобилния си телефон.

Ерик Ладъм вдигна на второто позвъняване. Както обикновено още беше в офиса в Куонтико. Чистачите от вечерната смяна го наричаха Ел Ноктамбуло. Нощния бухал.

— Пред компютъра ли си? — попита тя.

— Не съм ли винаги пред него?

— Трябва ми актуалният списък на служителите на „Спортни стоки Уилсън“ в Чикаго, засечен с данните от департамента за моторни превозни средства.

— Клонът му в Чикаго или за целия щат?

— За цял Илинойс — отговори тя.

— Кой е късметлията?

— Джаред Съливан.

— Джаред Съливан от „Спортни стоки Уилсън“ — повтори Ерик на фона от тракането по клавиатурата. — Може ли да ме уреди с безплатна тенис ракета?

Сара се разсмя.

— Това е по-смешно, отколкото можеш да предположиш — каза тя. — Колко време ще ти е нужно?

— Ти с колко разполагаш?

— Най-много две минути. Казах му, че отивам до тоалетната.

— Значи затова жените се бавят толкова дълго.

— Да, сега, момчета, вече знаете какво точно правим. Прикриваме се, за да ви проучим — добави тя. — Звънни ми.

Затвори телефона, приближи се до ъгъла и надникна, за да провери дали Джаред е там, където го беше оставила. Добро момче. Поръча ли вече шотовете?

Сара много добре знаеше името на филма с волейболната топка, наречена Уилсън. „Корабокрушенецът“. На всичкото отгоре и той беше с Том Ханкс.

Въпросът беше как човек, който работи за „Спортни стоки Уилсън“, не го знае? Това беше все едно кметът на Филаделфия да не може да назове боксьорския филм с участието на Силвестър Сталоун.

Ако работиш за тази компания, най-вероятно не би спрял да говориш за „Корабокрушенецът“ и проклетата волейболна топка.

Сара надникна отново зад ъгъла, но гледката й беше препречена от мускулест застаряващ мъж с прошарена брада, който приближаваше по коридора.

Тя бързо се отдръпна, щом той се заклатушка към нея на път за мъжката тоалетна. Лъхаше на текила и одеколон „Олд Спайс“ и очевидно беше прекалил и с двете.