Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

— Каква беше цената на акциите, когато борсата затвори? — бе първият въпрос на дон Педро, когато синът му слезе от колата.

— Два паунда и осем шилинга.

— С един шилинг нагоре. Значи все пак можеше да дойдеш още вчера.

— Цената на акциите обикновено не се вдига в петък — отвърна Диего, докато прислужникът му подаваше пушка.

Ема прекара по-голямата част от сутринта в подготвяне на първата чернова на речта, която се надяваше да произнесе на общото годишно събрание след девет дни. Наложи се да остави празни места, които можеха да се попълнят по-нататък през седмицата, а в един-два случая само часове преди началото на събранието.

Беше благодарна за всичко, което правеше Седрик, но никак не й харесваше, че не може да играе по-съществена роля в драмата, развиваща се в Лондон и Шотландия.

Хари беше излязъл да крои фабули. Докато другите мъже прекарваха съботите в гледане на футбол през зимата и крикет през лятото, той излизаше на дълги разходки из имението и мислеше, така че когато вземеше писалката в понеделник, вече да знае как точно Уилям Уоруик е разгадал случая. Хари и Ема вечеряха у дома и си легнаха малко след като изгледаха „Случаите на д-р Финли“. Ема още мислеше върху речта си, когато най-сетне заспа.

Джайлс направи обичайната си среща в събота сутринта и изслуша оплакванията на осемнайсет избиратели, включващи въпроси от неспособността на общината да се справи с прибирането на отпадъците до това как е възможно стар възпитаник на Итън като сър Алек Дъглас-Хоум да започне да разбира проблемите на работещия човек.

След края на срещата агентът му го заведе в кръчмата на седмицата „Нова Скотия“ на пинта ейл и корнуолски пай, за да го видят избирателите. Поне двайсетина от тях се почувстваха длъжни да споделят с местния депутат вижданията си по безброй въпроси, преди Джайлс и Гриф да успеят да продължат към Аштън Гейт за приятелската среща между „Бристол Сити“ и „Бристол Ровърс“, която завърши нула на нула и изобщо не беше приятелска.

Над шест хиляди запалянковци гледаха мача и когато съдията обяви края на срещата, зрителите изобщо не се съмняваха кой отбор подкрепя Джайлс, който носеше открито шалчето си на червени и бели ивици; Гриф редовно му напомняше, че 90% от избирателите му подкрепят „Бристол Сити“.

Докато излизаха от стадиона, трябваше да изслушат още мнения, невинаги ласкателни.

— Ще се видим по-късно — каза му Гриф.

Джайлс се върна в Барингтън Хол да вечеря с Гуинет, чиято бременност вече беше напреднала. Не размениха нито дума за политика. Джайлс не искаше да я оставя, но малко след девет чу приближаващата по алеята кола, целуна жена си и когато отвори вратата, агентът му вече стоеше на прага.

Гриф го помъкна в клуба на докерите, където Джайлс изигра две партии снукър и една дартс, която изгуби. Почерпи момчетата с няколко питиета, но тъй като датата за следващите избори още не беше обявена, не можеше да бъде обвинен в купуване на гласове.

Когато най-сетне закара депутата обратно в Барингтън Хол, Гриф му напомни, че на следващата сутрин трябва да присъства на три църковни служби и да седи сред избиратели, които не бяха отишли на сутрешната му среща, не бяха гледали местното дерби и не присъстваха в докерския клуб. Когато си легна малко преди полунощ, Джайлс откри, че Гуинет вече е заспала.

Грейс прекара съботата в четене на есета на студенти, някои от които най-сетне бяха проумели, че след по-малко от година ще се изправят пред изпитната комисия. Емили Галиер, една от най-умните й студентки, която можеше и да вземе изпита, сега беше изпаднала в паника. Надяваше се да покрие тригодишния конспект за три срока. Грейс не изпитваше съчувствие към нея. Продължи с есето на Елизабет Рътлидж, друго умно момиче, което не бе спряло да работи от деня, в който бе пристигнало в Кеймбридж. Елизабет също се бе паникьосала, тъй като се тревожеше, че няма да завърши с отличната оценка, която очакваха всички. Грейс силно й съчувстваше. В края на краищата тя самата бе имала същите опасения през последната си година.

Легна си малко след един, след като приключи с последното есе. Заспа дълбоко.

Когато телефонът иззвъня, Седрик седеше зад бюрото си вече повече от час. Той вдигна и не се изненада, когато чу гласа на Ейб Коен точно когато часовниците в Сити започнаха да отброяват осем.

— Успях да пласирам сто осемдесет и шест хиляди акции в Ню Йорк и Лос Анджелис. Цената падна от два паунда и осем шилинга на един паунд и осемнайсет шилинга.