Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

— Добър вечер, мистър Бюканан — каза жената за най-голяма изненада на Рос. Той я погледна отново, но не я позна. — Аз съм Кити — добави тя и му протегна облечена в ръкавица ръка. — Виждам ви редовно в този влак, но пък вие сте директор на „Бритиш Рейлуейс“.

Рос се усмихна и отпи от питието си.

— И с какво се занимавате, че пътувате така редовно до Лондон и обратно?

— На свободна практика съм — каза Кити.

— Какъв по-точно е бизнесът ви? — попита Рос, но точно тогава стюардът се появи до него.

— Купето ви е готово, сър.

Рос допи уискито си и каза:

— Беше ми приятно, Кити.

— И на мен, мистър Бюканан.

— Каква очарователна млада дама, Ангъс — каза Рос, докато вървеше след стюарда към купето си. — Тъкмо щеше да ми каже защо пътува толкова често с този влак.

— Сигурен съм, че не знам, сър.

— Сигурен съм, че знаете, Ангъс, защото „Нощният шотландец“ просто няма тайни от вас.

— Ами, нека просто кажем, че тя е много популярна сред някои от редовните ни пътници.

— Да не би да намеквате…

— Точно така, сър. Пътува два-три пъти седмично. Много дискретно и…

— Ангъс! Това е „Нощният шотландец“, а не нощен клуб.

— Всички трябва да си изкарваме хляба, сър, и ако нещата вървят добре за Кити, всички имат полза.

Рос избухна в смях.

— Някой от другите директори знае ли за нея?

— Един или двама. За тях има специална тарифа.

— Дръжте се прилично, Ангъс.

— Извинете, сър.

— А сега сериозно. Искам да видя списъка на всички пътници от първа класа. Може да има някой, с когото бих желал да вечерям.

— Разбира се, сър. — Ангъс извади лист от клипборда си и го подаде на Бюканан. — Ще запазя обичайната ви маса.

Рос прокара пръст по списъка и откри, че мистър Д. Мартинес е в купе №4.

— Бих искал да поговоря с Кити — каза той, докато връщаше списъка на Ангъс. — Без никой да забележи.

— Винаги съм самата дискретност — каза Ангъс, като скри усмивката си.

— Не е това, за което си мислите.

— Никога не е, сър.

— Искам също да запазите масата ми за мистър Мартинес от четвърто купе.

— Разбрано, сър — отвърна Ангъс, вече напълно озадачен.

— Ще запазя малката ви тайна, Ангъс, ако вие запазите моята.

— Разбира се, сър, стига да знам каква е тя.

— Ще разберете, преди да стигнем до Лондон.

— Ще ида да доведа Кити, сър.

Докато очакваше младата дама, Рос се опита да подреди мислите си. Засега бе измъдрил само тактика на забавяне, но тя можеше да му осигури достатъчно време, за да измисли нещо по-ефективно. Вратата на купето му се плъзна и Кити се вмъкна вътре.

— Радвам се да ви видя, мистър Бюканан — каза тя, седна срещу него и кръстоса крак върху крак, разкривайки края на чорапите си. — Какво ще обичате?

— Зависи — отвърна Рос. — Колко взимате?

— Зависи от това какво искате.

Рос й каза какво точно иска.

— Пет паунда, сър, в аванс.

Рос отвори портфейла си, извади банкнота от пет паунда и й я подаде.

— Ще направя всичко по силите си — обеща Кити, повдигна полата си още малко и пъхна банкнотата в единия си чорап. После изчезна също така дискретно, както се бе появила.

Рос натисна червения бутон до вратата и след секунди стюардът се появи.

— Запазихте ли масата ми за мистър Мартинес?

— Да, сър. Освен това ви намерих място в другия край на вагон-ресторанта.

— Благодаря, Ангъс. Искам Кити да бъде настанена срещу мистър Мартинес. Всичко, което си поръча, да бъде на моя сметка.

— Разбрано, сър. А мистър Мартинес?

— Той ще плати вечерята си, но искам да получи най-добрите вина и силни напитки, като ясно му се покаже, че са от заведението.

— И тях ли да пишем на ваша сметка, сър?

— Да. Но той не бива да разбира. Надявам се да спи дълбоко през нощта.

— Мисля, че започвам да разбирам, сър.

След като стюардът си тръгна, Рос се запита дали Кити ще се справи. Ако успееше да напие Мартинес така, че той да остане в купето си сутринта, щеше да е свършила работата си и Рос с радост би й платил още една петачка. Особено му бе харесала идеята й да го закопчае с белезници за леглото и да постави табелката „Не безпокойте“ на вратата. Никой нямаше да заподозре нищо, защото пътниците можеха да останат във влака до 9:30 и мнозина предпочитаха да поспят, преди да се насладят на късна закуска.

Рос излезе от купето си малко след осем, отиде във вагон-ресторанта и мина покрай Кити, която седеше срещу Диего Мартинес. Докато се разминаваха, чу как главният сомелиер ги запознава със списъка с вината.