Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

— Но това може да отнеме цяла вечност, сър, и се съмнявам, че ще има някакъв резултат.

— Ако не е имало основателна причина за дърпането на спирачката, извършителят трябва да бъде глобен пет паунда и докладван на властите — каза Рос; продължаваше да цитира правилника. — Така гласи член 47в.

— Позволете да изразя възхищението си от уменията и паметта ви, сър. Поискахте правилника само няколко часа преди инцидента.

— Благодаря. Въпреки това съм сигурен, че бордът би очаквал от нас да спазваме правилата, независимо от неудобствата.

— Щом казвате, сър.

— Да, казвам.

Рос започна да наднича нервно през прозореца и след двайсет минути, когато „Нюкасълският летец“ профуча покрай тях с продължително изсвирване, се усмихна. Въпреки това си даваше сметка, че ако пристигнат на Кингс Крос в 8:40, както предвиждаше Ангъс, Диего ще има предостатъчно време да стигне до някоя телефонна кабина, да се обади на брокера си и да отмени пускането на акциите преди отварянето на борсата в девет.

— Готови сме, сър — каза Ангъс. — Ако позволите, ще кажа на машиниста да потегля, защото един от пътниците заплашва да съди компанията, ако влакът не стигне в Лондон преди девет.

Не беше нужно Рос да пита кой точно пътник отправя заплахите.

— Действайте, Ангъс — с неохота каза той и затвори вратата на купето си. Не беше сигурен как точно би могъл да забави влака поне с още двайсет минути.

„Нощният шотландец“ направи няколко непредвидени спирания, тъй като „Нюкасълският летец“ спираше да свали и качи пътници в Дърам, Дарлингтън, Йорк и Донкастър.

На вратата се почука и стюардът влезе в купето.

— Какво ново, Ангъс?

— Мъжът, който недоволстваше от забавянето, пита дали може да слезе от влака при спирането Питърбъро.

— Не може — каза Рос. — По разписание влакът не спира в Питърбъро, а освен това ще се намираме извън гарата, което означава, че животът му ще бъде изложен на риск.

— Член 49в?

— Така че ако опита да напусне влака, ваше задължение е да го задържите насила. Член 49д. В края на краищата — добави Рос, — не искаме пътникът да загине, нали?

— Не искаме ли, сър?

— Колко още спирки има след Питърбъро?

— Нито една, сър.

— По кое време смятате, че ще пристигнем на Кингс Крос?

— Около осем и четирийсет. Най-късно осем и четирийсет и пет.

Рос въздъхна дълбоко и промърмори под нос:

— Толкова близко и в същото време толкова далеч.

— Простете, че питам, сър — каза Ангъс, — но по кое време вие бихте искали да пристигнем в Лондон?

Рос потисна усмивката си.

— Няколко минути след девет ще е просто идеално.

— Ще видя какво мога да направя, сър — каза главният стюард и излезе от купето.

През останалия път влакът се движеше с постоянна скорост, но най-неочаквано спря само на няколкостотин метра преди Кингс Крос.

— Говори стюардът — разнесе се глас от говорителите. — Извиняваме се за закъснението, но то се получи поради обстоятелства извън нашия контрол. Надяваме се, че всички пътници ще могат да слязат след няколко минути.

Рос можеше само да се пита как Ангъс е успял да добави още половин час към пътуването. Излезе в коридора и го видя да успокоява група разгневени пътници.

— Как го направихте, Ангъс? — прошепна Рос.

— На нашия перон има друг влак, който заминава за Дърам в девет и пет. За най-голямо съжаление, пътниците няма да могат да слязат преди девет и четвърт. Съжалявам за неудобството, сър — добави той по-високо.

— Хиляди благодарности, Ангъс.

— За мен беше удоволствие, сър. О, не! — възкликна Ангъс и се втурна към прозореца. — Той е.

Рос погледна през прозореца. Диего Мартинес тичаше презглава по релсите към гарата. Рос си погледна часовника — 8:53.

Понеделник сутрин

Седрик влезе в кабинета си още преди седем, макар да знаеше, че телефонът ще звънне чак в осем.

— Успях да се отърва от всички, мистър Хардкасъл — каза Ейб Коен точно в осем часа. — Честно казано, никой не може да проумее защо цената е толкова ниска.

— Каква беше последната цена? — попита Седрик.

— Един паунд и осем шилинга.

— Чудесно, Ейб. Рос беше прав — вие сте просто най-добрият.

— Благодаря, сър. Надявам се само да има някаква причина да изгубите всичките тези пари. — И преди Седрик да успее да отговори, добави: — Отивам да подремна.

Седрик си погледна часовника. Борсата щеше да отвори след четирийсет и пет минути. На вратата се почука, Себастиан влезе с поднос с кафе и бисквити и седна от другата страна на бюрото.