Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

— Благодарен съм ви, Седрик. И както се разбрахме, ще покрия всички загуби, които сте претърпели през уикенда. Мисля, че е съвсем честно. И сега какво следва?

— Утре ще пратя в Гримсби един от младшите ни директори, Себастиан Клифтън, с всички бумаги за подписване. Тъй като става дума за голяма сума, предпочитам да не оставям документите на прищевките на пощенската служба.

— Ако става дума за брата на Джесика, нямам търпение да се срещна с него.

— Точно той е. Би трябвало да пристигне при вас утре по обед и след като подпишете всичко, ще се върне в Лондон.

— Кажете му, че подобно на вас му предстои чревоугодническо изживяване с най-добрата риба и пържени картофи на света, поднесени върху вчерашен „Гримсби Ивнинг Телеграф“. Определено няма да го водя в скъпи ресторанти с покривки и чинии.

— Щом беше добро за мен, ще бъде добро и за него — каза Седрик. — Очаквам с нетърпение да се видим идния понеделник на общото годишно събрание.

— Въпреки всичко ни остават още няколко проблема — каза Себастиан, след като Седрик затвори телефона.

— Какви по-точно?

— Макар че цената на акциите вече започна да се покачва, не бива да забравяме, че писмото на Фишър с оставката му ще бъде пратено на пресата в петък. Твърдението на член на борда, че компанията е изправена пред фалит, може да доведе до сриване на акциите.

— Това е една от причините утре да пътуваш за Гримсби — каза Седрик. — Фишър има среща с мен в дванайсет, а по това време ти ще се наслаждаваш на най-добрата риба и пържени картофи в страната, с грахово пюре като допълнително.

— А каква е другата причина? — попита Себастиан.

— Искам да си по-далеч, когато се срещна с Фишър. Присъствието ти може само да му напомни на чия страна съм всъщност.

— Той няма да е лесен противник — предупреди Себ. — Вуйчо ми Джайлс на няколко пъти се увери в това.

— Нямам намерение да се отнасям към него като към лесен противник — каза Седрик. — Тъкмо обратното. Някакви други проблеми?

— Три всъщност. Дон Педро Мартинес, Диего Мартинес и донякъде Луис Мартинес.

— Имам достоверна информация, че с тези тримата на практика е свършено. Дон Педро е изправен пред банкрут, Диего всеки момент може да бъде арестуван за опит за даване на подкуп, а Луис не е в състояние да издуха и носа си, ако баща му не му държи носната кърпичка. Според мен съвсем скоро ще видим тези трима господа да поемат на еднопосочно пътуване до Аржентина.

— Въпреки това имам чувството, че дон Педро ще опита да си отмъсти до последно, преди да си тръгне.

— Не мисля, че точно сега би посмял да припари до Барингтънови или Клифтънови.

— Не мислех за семейството си.

— Не е нужно да се безпокоиш за мен — каза Седрик. — Мога да се грижа за себе си.

— Не мислех и за вас.

— Тогава за кого?

— За Саманта Съливан.

— Не ми се вярва, че дори той ще е склонен да поеме такъв риск.

— Мартинес не мисли като вас…

Понеделник вечер

Дон Педро беше толкова бесен, че мина известно време преди да си възвърне дар слово.

— Как са успели да го направят? — остро попита той.

— След затварянето на борсата в петък и заминаването ми за Шотландия — каза Диего — някой е започнал да продава голям брой акции на „Барингтън“ в Ню Йорк и Лос Анджелис, а после и в Сидни след отварянето на тамошната борса, като се е отървал от последните няколко в Хонконг, докато всички ние сме спали.

— Спали във всяко едно отношение — каза дон Педро. Отново последва дълго мълчание и отново никой не посмя да наруши тишината. — И колко изгубих? — попита накрая той.

— Над един милион паунда.

— Разбра ли кой е продавал акциите? Защото се обзалагам, че е същият, който е изкупил моите тази сутрин на половин цена.

— Мисля, че е някакъв Хардкасъл, който беше на телефона, когато прекъснах разговора на Дейвид Александър.

— Седрик Хардкасъл — каза дон Педро. — Йоркшърски банкер, който членува в борда на „Барингтън“ и винаги подкрепя председателя. Ще съжалява.

— Татко, това не е Аржентина. Ти изгуби почти всичко, а и без това знаем, че властите само търсят повод да те депортират. Може би е време да сложиш край на тази вендета.

Диего видя полетялата към него ръка, но не трепна.

— Да не си посмял да казваш на баща си какво може и какво не може да прави. Ще замина тогава, когато поискам, а не по-рано. Ясно ли е? — Диего кимна. — Има ли друго?

— Не съм съвсем сигурен, но мисля, че забелязах Себастиан Клифтън на Кингс Крос, когато се качих на влака, макар че беше доста далеч.