Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

— Предполагам, че това е горе-долу всичко, на което може да се надява едно уволнено от магазин момиче — каза Саманта, докато ставаше от леглото. — А само като си помисля, че си мечтаех да стана любовница.

— Това по-нататък, когато стана председател на борда на банката — отвърна Себастиан и я последва в банята.

— Може и да не съм склонна да чакам толкова дълго — предупреди го Саманта, докато заставаше под душа.

Понечи да дръпне завесата, но Себастиан се вмъкна при нея.

— Няма достатъчно място за двамата — каза тя.

— Някога да си се любила под душ?

— Почакай и ще видиш.

— Майоре, благодаря ви, че намерихте време да се срещнете с мен.

— Няма защо, Хардкасъл. И без това бях в Лондон по работа, така че времето съвпадна.

— Да ви предложа кафе, друже?

— Черно и без захар, благодаря — каза Фишър, докато се настаняваше от другата страна на бюрото.

Седрик натисна един бутон на телефона си.

— Мис Клъф, две черни кафета без захар и бисквити… Вълнуващи времена, Фишър, не мислите ли?

— Какво по-точно имате предвид?

— Кръщаването на „Бъкингам“ от кралицата майка следващия месец, разбира се. Както и първото плаване, което би трябвало да открие цяла нова ера пред компанията.

— Да се надяваме — каза Фишър. — Макар че все още има няколко трудности за преодоляване, преди да съм се убедил напълно.

— Което е и причината да поискам да поговорим, друже.

На вратата се почука и мис Клъф влезе в кабинета с поднос и две чаши кафе. Остави едната пред майора, а другата пред председателя, а между двете — чиния курабийки.

— Позволете да кажа направо колко съжалявам, че мистър Мартинес реши да продаде целия си дял в „Барингтън“. Питах се дали можете да хвърлите известна светлина върху решението му.

Фишър рязко остави чашата си в чинийката, като разля няколко капки.

— Нямах представа!

— Ужасно съжалявам, Алекс. Мислех, че ви е съобщил, преди да предприеме подобно крайно решение.

— Кога е станало?

— Вчера сутринта, веднага след отварянето на фондовата борса. Това е и причината да ви звънна. — Фишър приличаше на лисица, внезапно попаднала под светлината на приближаващи фарове. — Вижте, бих искал да обсъдя нещо с вас. — Фишър си остана все така втрещен, което позволи на Седрик да удължи агонията му още мъничко. — През октомври ще навърша шейсет и пет и макар да нямам намерението да се оттегля от поста си в банката, възнамерявам да се освободя от някои странични занимания, сред които и членството ми в борда на „Барингтън“.

Фишър напълно забрави за кафето и заслуша внимателно всяка дума на Седрик.

— Предвид това реших да се оттегля от борда и да направя място за някой по-млад.

— Съжалявам да го чуя — каза Фишър. — Винаги съм смятал, че внасяте мъдрост и благоразумие в дискусиите ни.

— Много мило от ваша страна. Точно затова исках да се видим.

Фишър се усмихна, чудейки се дали пък…

— Алекс, наблюдавах ви внимателно през последните пет години и останах силно впечатлен от лоялната ви подкрепа за председателя, особено като се има предвид, че когато се състезавахте срещу нея за председателското място, тя спечели единствено благодарение на решаващия глас на предишния председател.

— Никога не бива да позволяваме личните чувства да пречат на интересите на компанията.

— Аз самият едва ли бих могъл да се изразя по-добре, Алекс, поради което се надявах, че ще успея да ви убедя да заемете мястото ми в борда, след като вече няма да представлявате интересите на мистър Мартинес.

— Това е много щедро предложение, Седрик.

— Не, всъщност е доста егоистично, тъй като ако смятате, че можете да се справите, това ще гарантира стабилността и бъдещето както на „Барингтън“, така и на „Фартингс“.

— Да, разбирам.

— Освен хилядата паунда годишно, които получавате в момента като директор, „Фартингс“ ще ви плаща още толкова, за да представлявате интереса на банката. Но пък ще искам пълен доклад след всяко заседание на борда, което ще изисква да идвате в Лондон и да преспивате тук. Разбира се, всички разходи ще бъдат поети от банката.

— Това е изключително щедро от ваша страна, Седрик, но ще ми трябва малко време да си помисля — каза майорът, като явно се бореше с изникналия проблем.

— Разбира се, че ще ви трябва — съгласи се Седрик, който чудесно знаеше какъв е проблемът.

— Кога искате да знаете решението ми?

— До края на седмицата. Бих искал да решим въпроса преди общата годишна среща следващия понеделник. Първоначално смятах да помоля сина си Арнолд да ме замести, но това беше преди да си дам сметка, че може да се окажете на разположение.