Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

— Защо не провери?

— Защото влакът всеки момент щеше да замине и…

— Дори са се сетили, че не могат да продължат с плана си, ако не се качиш на влака. Умно — каза дон Педро. — Значи трябва да са имали и човек в „Гленливън“, който е следил всяка наша стъпка. Как иначе биха разбрали, че се връщаш в Лондон?

— Сигурен съм, че никой не ме проследи, когато напуснах хотела. Проверих на няколко пъти.

— Но явно някой е знаел, че си във влака. Прекалено съвпадение е, че точно в нощта, в която пътуваш ти, влакът закъснява с час и половина за първи път от години. Помниш ли да е ставало нещо необичайно по време на пътуването?

— Някаква курва, Кити, се опита да ме свали, после някой дръпна внезапната спирачка…

— Прекалено много съвпадения.

— По-късно я видях да си шепне с главния стюард, а той се усмихна и се отдалечи.

— Проститутка и стюард не могат да спрат сами „Нощният шотландец“ за час и половина. Не, на влака трябва да е имало някой с истинска власт, който да дърпа конците. — Отново последва дълго мълчание. — Мисля, че са се усетили, но този път ще се погрижа да не се усетят. За целта ще трябва да сме толкова добре организирани, колкото са и те.

Диего не изрази мнение. Разговорът се беше превърнал в монолог.

— Колко пари в брой са ми останали?

— Около триста хиляди при последната ми проверка — каза Карл.

— И художествената ми колекция снощи е била изложена за продажба. Агню ме увери, че би трябвало да ми донесе повече от милион. Значи все още имам предостатъчно ресурси да се справя с тях. Никога не забравяйте, че няма значение колко дребни сблъсъци губиш, стига да победиш в решителното сражение.

Диего сметна, че моментът не е подходящ да напомня на баща си кой от двамата генерали е изказал това мнение при Ватерлоо.

Дон Педро затвори очи, облегна се в креслото си и се умълча. Отново никой не посмя да прекъсне мислите му. Внезапно очите му се отвориха и той изпъна гръб.

— Сега слушайте внимателно — каза дон Педро и се обърна към по-малкия си син. — Луис, от теб искам да актуализираш досието на Себастиан Клифтън.

— Татко — започна Диего, — предупредиха ни…

— Млъквай. Ако не искаш да участваш в екипа ми, можеш да се пръждосаш още сега.

Диего не помръдна, но усети обидата по-силно и от плесника.

Дон Педро отново насочи вниманието си към Луис.

— Искам да знам къде живее, къде работи и кои са приятелите му. Мислиш ли, че ще успееш да се справиш с това?

— Да, татко — отвърна Луис.

Диего не се съмняваше, че ако брат му имаше опашка, щеше да я размахва.

— Диего — продължи дон Педро, обръщайки се към големия си син, — ти ще идеш в Бристол и ще посетиш Фишър. Не му казвай, че ще пътуваш, по-добре да го изненадаш. Сега е още по-важно в петък сутринта да връчи писмото с оставката си на мисис Клифтън, а след това да съобщи и на пресата. Искам бизнес редакторът на всеки национален вестник да получи копие и очаквам Фишър да бъде на разположение на всеки журналист, който реши да го интервюира. Вземи хиляда паунда. Нищо не съсредоточава Фишър по-добре от вида на пари в брой.

— Може вече да са го купили — предположи Диего.

— Тогава вземи две хиляди. — Дон Педро се обърна към най-верния си съюзник. — Карл, най-доброто съм запазил за теб. Вземи нощния влак до Единбург и открий онази курва. И когато го направиш, дай й нощ, която никога няма да забрави. Не ми пука как ще действаш, но искам да знам кой е направил така, че влакът да закъснее с час и половина. Ще се срещнем отново утре вечер. Така ще мога да мина през галерията на Агню и да видя как вървят продажбите. — Дон Педро помълча известно време и после добави: — Имам чувството, че за това, което съм наумил, ще са ни нужни много пари в брой.

Вторник сутрин

— Имам подарък за теб.

— Нека позная.

— Не, ще трябва да почакаш и да видиш.

— А, значи било от онези подаръци.

— Да, признавам, че всъщност още го нямам, но…

— Но след като си прекара добре с мен, ще трябва да почакам и да видя?

— Схващаш. Но в моя защита ще кажа, че се надявам да го взема днес от…

— „Тифани“?

— Ами, не…

— „Оспри“?

— Не точно.

— „Картие“?

— Това беше вторият ми избор.

— А какъв е първият?

— „Бингам“.

— „Бингам“ на Бонд стрийт ли?

— Не, „Бингам“ от Гримсби.

— И с какво са известни те? С диаманти? Кожи? Парфюми? — с надежда попита тя.

— С рибен пастет.

— Един или два буркана?

— Като начало един, тъй като тепърва предстои да видя как ще се развият отношенията ни.