Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

— Вдигай, вдигай, вдигай! — извика той.

Най-сетне в слушалката прозвуча глас.

— „Кейпъл и компания“. С какво мога да ви помогна?

Диего натисна А и чу как монетите падат в кутията.

— Свържете ме с мистър Александър.

— Кой мистър Александър? А., Д. или У?

— Момент. — Диего остави слушалката върху апарата, извади от портфейла си визитката на мистър Александър и бързо взе отново слушалката. — Чувате ли ме?

— Да, сър.

— Дейвид Александър.

— В момента не е на разположение. Да ви свържа ли с друг брокер?

— Не, свържете ме незабавно с Дейвид Александър — настоя Диего.

— Но той разговаря с друг клиент.

— Тогава прекъснете разговора. Спешно е.

— Нямам право да прекъсвам разговори, сър.

— Можеш и ще го направиш, глупачке, освен ако не искаш от утре да си търсиш работа.

— За кого да предам? — попита разтрепераният глас.

— Просто ме свържи! — извика Диего.

Чу се изщракване, после глас:

— Чувате ли ме, мистър Хардкасъл?

— Не, не ви чува. Обажда се Диего Мартинес, мистър Александър.

— А, добро утро, мистър Мартинес. Обаждате се точно навреме.

— Кажете ми, че не сте продали акциите на „Барингтън“ на баща ми.

— Всъщност току-що го направих. Несъмнено ще се зарадвате да научите, че един клиент купи всички милион и двеста хиляди акции. При нормални обстоятелства това можеше да отнеме две, може би три седмици. И дори ги продадох с един шилинг над цената им при отварянето на борсата.

— За колко ги продадохте?

— За един паунд и девет шилинга. Нареждането е пред мен.

— Но те струваха два паунда и осем шилинга, когато борсата затвори в петък следобед!

— Така е, но явно е имало оживена търговия с акции на компанията през уикенда. Предположих, че ще сте в течение, и затова така се зарадвах, че успях да се освободя така бързо от тях.

— Защо не опитахте да се свържете с баща ми, за да го предупредите, че цената се е сринала? — изкрещя Диего.

— Баща ви ясно заяви, че няма да е на разположение през уикенда и че няма да се връща в Лондон до утре сутринта.

— Но когато видяхте, че цената пада, защо не използвахте здравия си разум и не изчакахте първо да говорите с него?

— Писмените инструкции на баща ви са пред мен, мистър Мартинес. Няма как да бъдат по-ясни. Цялото му дялово участие в „Барингтън“ трябва да бъде пуснато на пазара при отварянето на борсата днес сутринта.

— Чуйте ме добре, Александър. Нареждам ви да отмените продажбата и да върнете акциите му.

— Боя се, че не мога да го направя, сър. Трансакцията е уговорена и няма начин да се отмени.

— Документите оформени ли са?

— Не, сър, но това ще бъде направено преди края на работния ден.

— Тогава не ги оформяйте. Кажете на купувача, че е станала грешка.

— Сити не работи по този начин, мистър Мартинес. След като трансакцията е уговорена, няма връщане назад, в противен случай пазарът щеше да е в непрекъснат хаос.

— Казвам ви, Александър, отменете продажбата или ще съдя компанията ви за неизпълнение на нареждания.

— А аз ви казвам, мистър Мартинес, че ако го направя, ще бъда изправен пред Съвета на фондовата борса и ще изгубя лиценза си.

Диего смени тактиката.

— Акциите от член на семейство Барингтън или Клифтън ли бяха купени?

— Не, сър. Изпълнихме дословно инструкциите на баща ви.

— Тогава кой ги е купил?

— Председателят на уважавана йоркшърска банка от името на свой клиент.

Диего реши, че е време да опита друг подход, който винаги досега бе работил безотказно.

— Ако успеете да забутате някъде нареждането, мистър Александър, ще ви дам сто хиляди паунда.

— Ако го направя, мистър Мартинес, не само ще изгубя лиценза си, но и ще вляза в затвора.

— Парите ще са в брой, така че никой няма да разбере.

— Аз обаче знам — каза Александър. — И ще съобщя за този разговор на баща ми и брат ми на следващата среща на съдружниците. Искам да го кажа съвсем ясно, мистър Мартинес. Тази фирма вече няма да работи с вас, нито с друг член на семейството ви. Приятен ден, сър.

Връзката прекъсна.

— Коя новина да бъде първа, добрата или лошата?

— По принцип съм оптимист, така че да започнем с добрата.

— Успяхме. Вече сте горд собственик на един милион и двеста хиляди акции на „Барингтън Шипинг“.

— А лошата?

— Трябва ми чек за един милион седемстотин и четирийсет хиляди, но ще останете доволен да чуете, че акциите скочиха с четири шилинга, откакто ги купихте, така че вече сте направили добра печалба.