Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

— Не съм сигурен, че ще ми остане приятелка след всичко, на което я подложих.

— Ще я освободя колкото се може по-бързо — каза Росиндейл. — След обичайните бумащини — добави с въздишка той, докато колата спираше пред участъка.

Себастиан последва полицаите в сградата.

— Заведете мистър Клифтън долу при килиите, докато се оправя с документите.

Младият сержант поведе Себастиан надолу по стъпалата, отключи вратата на една килия и се дръпна, за да му направи място. Саманта се беше сгушила в края на тънък дюшек, със свити до брадичката колене.

— Себ! И теб ли арестуваха?

— Не — каза той, докато я прегръщаше за първи път. — Не мисля, че биха ни сложили в една и съща килия, ако ни смятаха за лондонска версия на Бони и Клайд. След като намери картината на Джесика в хранилището, мистър Агню прие, че просто съм направил грешка, и оттегли всички обвинения. Боя се обаче, че ти изгуби работата си. Заради мен.

— Не мога да го виня — рече Саманта. — Трябваше да внимавам, а не да флиртувам. Но започвам да се питам докъде ще стигнеш, за да не ме заведеш на вечеря.

Себастиан я пусна, погледна я в очите и нежно я целуна.

— Казват, че едно момиче винаги помни първата целувка с мъжа, в което се е влюбило, и трябва да призная, че ще ми е доста трудно да забравя тази — каза тя.

Вратата на килията се отвори.

— Свободна сте, мис — каза младият сержант. — Съжалявам за грешката.

— Вината не е ваша — каза Саманта.

Сержантът ги поведе нагоре и им отвори вратата на участъка.

Себастиан излезе на тротоара и хвана Саманта за ръка. В същото време пред сградата спря тъмносин кадилак.

— Ох, по дяволите — каза Саманта. — Забравих. Полицаите ми позволиха да се обадя по телефона и аз звъннах в посолството. Казаха ми, че родителите ми са на опера, но ще ги вземат по време на антракта. Ох, по дяволите — повтори тя, докато мистър и мисис Съливан слизаха от колата.

— Какво става, Саманта? — попита мистър Съливан, след като я целуна по бузата. — С майка ти ужасно се разтревожихме.

— Съжалявам — каза Сам. — Всичко се оказа една ужасно глупава грешка.

— Слава богу — каза майка й и погледна младия мъж, който държеше ръката на дъщеря й. — А това кой е?

— О, това е Себастиан Клифтън. Човекът, за когото ще се омъжа.

Петък сутрин

— Прав бяхте. Диего ще вземе нощния влак от Кингс Крос и ще се присъедини към баща си и Луис в „Гленливън Лодж“ утре сутринта.

— Откъде сте толкова сигурен?

— От рецепцията казали на жена ми, че сутринта щяла да го чака кола, която да го откара направо в хижата за закуска. Мога да отида до Единбург утре сутринта и да проверя.

— Не е нужно. Себ ще е на Кингс Крос довечера, за да се увери, че се качва на влака. Разбира се, стига да не го арестуват за кражба на Рафаело.

— Не ви разбрах — каза Рос.

— Ще ви обясня друг път. Още се опитвам да разбера какъв е план Б.

— Е, не можете да рискувате да продавате акциите си, докато Диего е все още в Лондон, защото ако цената внезапно падне, дон Педро ще се досети какво сте замислили и няма да пусне своите акции на пазара.

— В такъв случай съм победен, защото няма смисъл да купувам акциите на Мартинес на пълната им цена. Той едва ли би могъл да се надява на нещо по-добро.

— Още не сме победени. Хрумнаха ми две идеи, които можете да обмислите. Разбира се, стига да сте готов да поемете страхотен риск.

— Слушам ви — каза Седрик, взе писалка и отвори бележника си.

— В осем сутринта в понеделник, един час преди отварянето на борсата, можете да се свържете с основните брокери в Сити и да им кажете, че вие сте купувачът на дяловете на „Барингтън“. Когато в девет Мартинес пусне своите милион акции, брокерите ще се обадят най-напред на вас, тъй като комисионата от продажбата на такъв обем ще е огромна.

— Но ако цената на акциите все още е висока, единственият, който ще спечели от това, ще е Мартинес.

— Казах, че имам две идеи — напомни Рос.

— Извинете — каза Седрик.

— Това, че фондовата борса затваря в четири следобед в петък, не означава, че не можете да продължите да търгувате. Нюйоркската борса ще остане отворена още пет часа, а борсата в Лос Анджелис — още осем. И ако дотогава не сте се освободили от всичките си акции, борсата в Сидни отваря в полунощ в неделя. А дори и след това да са ви останали още няколко акции, Хонконг с радост ще ви помогне да се отървете от тях. Така че когато борсата в Лондон отвори в девет часа в понеделник, по моя преценка акциите на „Барингтън“ ще се продават на около половината от цената, на която се предлагат днес.