Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

— Виновен съм — каза Себастиан. Детективът се усмихна. — Не в кражба, а в увлечение.

— Може би ще обясните.

— На изложбата по случай завършването на „Слейд“ сестра ми Джесика Клифтън беше изложила девет картини, а тук са само осем. Значи ако другата е все още в галерията, то вината е моя — взел съм погрешната картина и се извинявам, просто е станала грешка.

— Грешка за сто хиляди паунда — каза Росиндейл.

— Не ми се иска да бъда обвинен в лекомислие, детектив инспектор — каза Арнолд, — но ще си позволя да вметна, че е доста необичайно един изпечен престъпник да оставя на местопрестъплението улики, които водят право към него.

— Не знаем, че случаят е такъв, мистър Хардкасъл.

— В такъв случай нека всички да идем в галерията и да видим дали липсващата картина на Джесика Клифтън, собственост на клиента ми, е все още там.

— Това няма да е достатъчно, за да се убедя в невинността му — каза Росиндейл, хвана твърдо Себастиан за ръката, изведе го навън и не го пусна, докато не го настани на задната седалка на полицейската кола, с по един як полицай от двете му страни.

Себастиан си мислеше само на какво ли е подложена Саманта. По пътя към галерията попита детектив инспектора дали тя ще е там.

— Мис Съливан в момента е в участъка на Савил Роу и е подложена на разпит от един от хората ми.

— Но тя е невинна — каза Себастиан. — Ако някой трябва да бъде обвиняван, това съм аз.

— Трябва да ви напомня, сър, че от галерията, в която е била асистентка, е изчезнала картина за сто хиляди паунда, открита в багажника на кола, където сте я поставили вие.

Себастиан си спомни съвета на Арнолд и не каза нищо повече.

След двайсет минути спряха пред „Агню“. Колата на председателя ги следваше, със Седрик и Арнолд на задната седалка.

Детектив инспекторът слезе с картината на Рафаело в ръце, а единият полицай натисна звънеца. Мистър Агню се появи бързо, отключи вратата и се загледа с обич в шедьовъра, сякаш виждаше отдавна изгубеното си дете.

Себастиан обясни какво се е случило според него.

— Това лесно може да се докаже или отхвърли — каза Агню и без нито дума повече ги поведе в мазето и отключи вратата на хранилището, където няколко увити картини очакваха новите си собственици.

Себастиан затаи дъх, докато мистър Агню внимателно проверяваше етикетите и най-сетне стигна до един с името Джесика Клифтън.

— Ще бъдете ли така добър да я разопаковате? — каза Росиндейл.

— Разбира се. — Мистър Агню внимателно махна опаковъчната хартия и разкри графика на Себастиан.

Арнолд избухна в смях.

— Обзалагам се, че е озаглавена „Портрет на изпечен престъпник“.

Дори детектив инспекторът си позволи да се усмихне криво, но въпреки това напомни на Арнолд:

— Не бива да забравяте, че мистър Агню повдигна обвинението.

— И несъмнено ще го оттегля, тъй като стана ясно, че не е имало намерение за кражба. Всъщност — каза Агню, обръщайки се към Себастиан, — дължа извинение на вас и на Сам.

— Това означава ли, че тя ще се върне на работа?

— Категорично не — твърдо рече Агню. — Приемам, че не е участвала в престъпление, но си остава виновна в голямо нехайство или глупост. А и двамата знаем, мистър Клифтън, че тя изобщо не е глупава.

— Но нали аз взех погрешната картина.

— А тя ви е позволила да я изнесете от галерията.

Себастиан се намръщи.

— Мистър Росиндейл, мога ли да дойда с вас до участъка? Бяхме се разбрали да заведа Саманта на вечеря.

— Не виждам причина да не го направите.

— Благодаря за помощта, Арнолд — каза Себастиан и стисна ръката на кралския съветник. После се обърна към Седрик и добави: — Съжалявам, че ви причиних толкова много неприятности, сър.

— Гледай да си в офиса в седем сутринта. Както знаеш, утре е много важен ден за всички ни. И ще си позволя да отбележа, Себ, че трябваше да избереш по-подходяща седмица за кражба на Рафаело.

Всички се разсмяха, с изключение на мистър Агню, който все още държеше шедьовъра. Той върна картината в хранилището, заключи два пъти и ги поведе горе.

— Благодаря ви, детектив инспектор — каза той, докато Росиндейл излизаше от галерията.

— За мен бе удоволствие, сър. Радвам се, че всичко завърши добре.

Когато Себастиан се качи на задната седалка на полицейската кола, детектив инспектор Росиндейл се обърна към него.

— Ще ви кажа защо бях така убеден, че сте откраднали картината, млади човече. Приятелката ви пое вината върху себе си, което обикновено означава, че защитава някого.