Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

Щом се озоваха в хранилището, Себастиан затвори вратата и попита:

— Свободна ли си довечера?

— Да, но ще трябва да ме вземеш оттук. Още не сме приключили с подготовката за изложбата в понеделник, така че няма да мога да се измъкна по-рано от осем.

— Значи в осем ще бъда отпред — каза той, прегърна я през кръста и се наведе напред…

— Мис Съливан?

— Да, сър. — Сам бързо отвори вратата и изтича обратно горе.

Себастиан я последва, като се опитваше да изглежда небрежен, и със закъснение си спомни, че никой от двамата не е взел последната картина. Втурна се обратно надолу, грабна картината и бързо се върна. Мистър Агню разговаряше със Сам. Тя не го погледна, когато той мина покрай нея.

— Бих искал да прегледаме отново списъка, след като приключите с клиента.

— Да, сър.

Том тъкмо слагаше последната картина в багажника, когато Саманта излезе на тротоара.

— Харесвам колелата — каза тя. — И шофьора, който върви с тях. Не е зле за някой, който не може да си позволи да изведе на вечеря момиче от магазин.

Том се ухили и й отдаде шеговито чест, след което седна зад волана.

— Нито колелата, нито шофьорът са мои, за съжаление — каза Себастиан. — Колата е на шефа ми и той ми я зае едва когато му казах, че имам романтична среща с прекрасна млада жена.

— Не беше особено романтична — отбеляза тя.

— Довечера ще положа повече усилия.

— Очаквам го с нетърпение, сър.

— Иска ми се да беше по-скоро, но тази седмица… — каза той без повече обяснения, докато затваряше багажника. — Благодаря за помощта, мис Съливан.

— За мен беше удоволствие, сър. Надявам се да се видим отново.

Четвъртък следобед

— Седрик, обажда се Стивън Ледбъри от „Мидланд“.

— Добро утро, Стивън.

— Въпросният джентълмен ми се обади току-що, за да ми каже, че е променил решението си. В крайна сметка няма да продава акциите си на „Барингтън“.

— Обясни ли защо? — попита Седрик.

— Каза ми, че вече вярва в дългосрочното бъдеще на компанията и предпочита да задържи дяла си в нея.

— Благодаря, Стивън. Моля ви да ме уведомите, ако има някакви промени.

— Със сигурност, защото още не съм върнал дълга си към вас.

— О, напротив — каза Седрик без повече обяснения, затвори и си записа трите думи, които му казваха всичко, което му беше нужно.

Четвъртък вечер

Себастиан пристигна на Кингс Крос малко след седем. Изкачи стъпалата до първото ниво и застана в сянката на големия четиристранен часовник, откъдето имаше ясен изглед към „Нощният шотландец“, стоящ на пети перон в очакване да превози 130 пътници до Единбург.

Седрик му беше казал, че иска да е сигурен, че и тримата са се качили на влака, преди да пусне акциите си на пазара. Себастиан гледаше как дон Педро Мартинес с цялата надута самоувереност на близкоизточен владетел и синът му Луис излизат на перона минути преди заминаването. Отидоха до другия край на влака и влязоха в първокласния вагон. Защо Диего не беше с тях?

След малко кондукторът изсвири два пъти със свирката си, размаха зеленото си флагче и „Нощният шотландец“ започна пътуването си на север само с двама Мартинес на борда. След като белият пушек от комина изчезна в далечината, Себастиан изтича към най-близкия телефон и набра личния номер на мистър Хардкасъл.

— Диего не се качи във влака.

— Втората му грешка — каза Седрик. — Искам да се върнеш незабавно в офиса. Изникна нещо друго.

На Себастиан му се искаше да каже на Седрик, че има среща с прекрасна млада жена, но сега не беше време да му напомня, че може да има и личен живот. Набра номера на галерията, пъхна четири пенса в апарата, натисна бутон А и зачака, докато от другия край на линията не се чу характерният глас на мистър Агню.

— Мога ли да говоря с мис Съливан?

— Мис Съливан вече не работи тук.

Четвъртък вечер

Само една мисъл се въртеше в главата на Себастиан, докато Том го караше обратно към банката. Какво искаше да каже мистър Агню с това „Мис Съливан вече не работи тук“? Защо Сам беше напуснала работата, която й харесваше толкова много? Невъзможно бе да са я изхвърлили, нали? Можеше да се е разболяла, но той беше там сутринта. Още не беше разрешил загадката, когато Том спря пред главния вход на „Фартингс“. И което бе по-лошо, Себ нямаше как да се свърже с нея.

Взе асансьора до последния етаж и тръгна направо към кабинета на председателя. Почука на вратата, влезе и завари провеждаща се среща.

— Извинете, ще…

— Не, Себ, влизай — каза Седрик. — Помниш сина ми — добави той, докато Арнолд Хардкасъл вървеше енергично към него.