Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

— Впечатлен съм. Колко път бихте, за да научите всичко това?

— Над триста мили из възвишенията и проверяване на няколко хотела и хижи. След няколко малки на бара в „Гленливън“ знам дори кой е любимият му коктейл.

— Значи с малко късмет ще имам свобода на действие от момента, когато шофьорът на хотела ги вземе в петък сутринта до връщането им в Лондон във вторник вечерта.

— Освен ако не стане нещо непредвидено.

— Винаги става и няма причина да смятаме, че този път ще бъде изключение.

— Сигурен съм, че сте прав — каза Рос. — Поради което ще съм на гара Уейвърли в петък сутринта и веднага щом тримата потеглят за „Гленливън“, ще ви се обадя. После ще трябва само да изчакате борсата да отвори в девет и да започнете да продавате.

— Ще се връщате ли в „Гленливън“?

— Да, резервирах стая там, но с Джийн ще се регистрираме чак следобед. Надявам се да прекараме спокоен уикенд сред природата. Ще ви звънна само ако изникне нещо спешно. Иначе няма да ме чуете до вторник сутринта, при това едва след като видя как тримата се качват във влака обратно за Лондон.

— И дотогава ще бъде твърде късно за Мартинес да направи каквото и да било.

— Е, такъв е план А.

Сряда сутрин

— Нека за момент помислим какво би могло да се оплеска — каза Диего.

— Какво имаш предвид? — попита дон Педро.

— Противниците може да са разбрали какво сме намислили и само да чакат да се забутаме някъде в Шотландия, за да се възползват от отсъствието ни.

— Но ние винаги държим всичко в семейството — каза Луис.

— Ледбъри не е от семейството, а знае, че ще продаваме акциите си в понеделник сутринта. Фишър също не е от семейството и няма да се чувства задължен към нас, след като връчи писмото с оставката си.

— Сигурен ли си, че не преувеличаваш? — попита дон Педро.

— Възможно е. Но въпреки това предпочитам да дойда в „Гленливън“ един ден по-късно. Така ще знам каква е цената на акциите на Барингтън при затварянето на пазара в петък вечерта. Ако продължават да са над цената, на която ги купихме, ще се чувствам по-спокоен за пускането на повече от милион акции на борсата в понеделник сутринта.

— Ще изпуснеш цял ден лов.

— За предпочитане е пред загубата на два милиона паунда.

— Прав си. Ще се погрижа шофьорът да те вземе от Уейвърли в събота сутринта.

— Защо не покрием всичките си позиции, за да сме сигурни, че никой не ни крои номер? — каза Диего.

— И какво предлагаш?

— Обади се в банката и кажи на Ледбъри, че си размислил и че в крайна сметка няма да продаваш акциите в понеделник.

— Но аз нямам друг избор, ако искам планът ми да има някакви шансове за успех.

— Пак ще продадем акциите. Ще дам инструкции на друг брокер малко преди да замина за Шотландия в петък вечерта, при това само ако цената им не е паднала. По този начин няма как да изгубим.

Четвъртък сутрин

Том паркира даймлера пред „Агню“ на Бонд стрийт.

Седрик беше освободил Себастиан за един час, за да може да вземе картините на Джесика, и дори му бе позволил да използва колата му, за да се върне бързо в офиса. Себастиан почти изтича в галерията.

— Добро утро, сър.

— „Добро утро, сър“? Не бяхте ли вие дамата, с която вечерях в събота?

— Да, но галерията си има правила — прошепна Сам. — Мистър Агню не одобрява персоналът да фамилиарничи с клиентите.

— Добро утро, мис Съливан. Дойдох да взема картините си — каза Себастиан, като се мъчеше да звучи като клиент.

— Разбира се, сър. Бихте ли ме последвали?

Себастиан я последва долу и не каза нито дума, докато тя не отключи вратата на хранилището, където го чакаха няколко грижливо опаковани картини, подпрени на стената. Сам взе две, а Себастиан успя да награби три. Отнесоха ги горе и ги сложиха в багажника на колата. Докато се връщаха, мистър Агню излезе от кабинета си.

— Добро утро, мистър Клифтън.

— Добро утро, сър. Дойдох да взема картините.

Агню кимна и Себастиан последва Саманта надолу по стълбите. Когато я настигна, тя вече бе взела още две картини. Имаше още две, но Себастиан взе само едната, тъй като търсеше повод отново да слезе долу с нея. Когато се качиха горе, мистър Агню не се виждаше никакъв.

— Не можа ли да вземеш последните две? — каза Сам. — Голям слабак си.

— Права си — ухилено отвърна Себастиан.

— В такъв случай по-добре да ида да я взема.

— А аз по-добре да дойда да ви помогна.

— Колко мило от ваша страна, сър.

— За мен е удоволствие, мис Съливан.