Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

— Аз самият едва ли бих могъл да се изразя по-добре — каза Седрик. — И, честно казано, имах наум точно това. Да приемем, че Мартинес смята да пусне на пазара всичките си акции след осем дни и четири дни по-късно да продължи с оставката на Фишър, като с този двоен удар се надява да събори компанията и да принуди Ема да се оттегли. За да предотвратим това, трябва да нанесем първия удар, при това да го нанесем мръснишки и там, където най-малко очаква. Ето защо смятам да продам всичките си триста и осемдесет хиляди акции този петък, на всяка цена, която ми се предложи.

— Но как ще ни помогне това? — попита Джайлс.

— Надявам се това да доведе до падане на цената на акциите до понеделник, така че когато пусне своите в девет часа сутринта, Мартинес да изгуби цяло състояние. И точно тогава възнамерявам да го сритам в топките, защото вече имам купувач, готов да изкупи неговите милион акции на новата ниска цена, така че те да не бъдат на пазара за повече от няколко минути.

— Това ли е човекът, когото не познаваме, но който мрази Мартинес не по-малко от нас? — попита Хари.

Арнолд Хардкасъл постави ръка върху ръката на баща си и прошепна:

— Не отговаряй на този въпрос, тате.

— Дори да успеете да го направите — каза Ема, — все пак ще се наложи седмица по-късно да обясня на пресата и акционерите на общото годишно събрание защо цената на акциите е паднала.

— Не и ако аз се върна на пазара веднага щом акциите на Мартинес са изкупени и не започна да купувам агресивно и спра едва когато цената се върне на сегашните си нива.

— Но нали казахте, че е незаконно.

— Когато казах „аз“, имах предвид…

— Нито дума повече, тате — твърдо се намеси Арнолд.

— Но ако Мартинес открие какво сте замислили… — започна Ема.

— Няма да позволим да научава, защото ще действаме по неговия график, както ще обясни Себ — каза Седрик.

Себастиан стана от мястото си и се обърна към първата си и най-сериозна аудитория в Уест Енд.

— Мартинес смята да прекара уикенда в лов на яребици в Шотландия и няма да се върне в Лондон до вторник сутринта.

— Откъде си сигурен в това, Себ? — попита баща му.

— Цялата му колекция произведения на изкуството ще бъде обявена за продан в „Агню“ в понеделник вечерта, а той е казал на собственика на галерията, че няма да може да присъства на откриването, тъй като няма да е в града.

— Вижда ми се странно, че не иска да е в града в деня, в който ще се отърве от всичките си акции и продава колекцията си — каза Ема.

— Лесно може да се обясни — каза Седрик. — Ако „Барингтън“ изглежда загазила, той ще иска да е колкото се може по-далеч, за предпочитане някъде, където никой няма да може да се свърже с него, и ще остави вас на лаещата преса и разгневените акционери.

— Знаем ли къде точно в Шотландия ще се намира? — попита Джайлс.

— Засега не — каза Седрик. — Снощи обаче се обадих на Рос Бюканан. Той самият е първокласен ловец и ми каза, че има не повече от шест хотела и ловни хижи северно от границата, които Мартинес би сметнал за достатъчно добри за него, за да отпразнува славната си победа. Рос смята да прекара следващите два дни в обикаляне на всички тях, докато не открие къде точно си е направил резервация Мартинес.

— Ние можем ли да помогнем с нещо? — попита Хари.

— Просто се дръжте нормално. Особено вие, Ема. Трябва да давате вид, че се готвите за общото годишно събрание и пускането на „Бъкингам“ на вода. Оставете фината настройка на операцията на Себ и мен.

— Но дори да успеете да изпълните номера с акциите, това пак не решава проблема с оставката на Фишър — каза Джайлс.

— Вече задействах план за справяне с Фишър.

Всички го погледнаха с очакване.

— Няма да ни кажете какво сте замислили, нали? — каза накрая Ема.

— Няма — отвърна Седрик. — Моят юрист — добави той и докосна ръката на сина си — ме посъветва да не го правя.

Вторник следобед

Седрик вдигна телефона и веднага позна леко заваления шотландски акцент.

— Мартинес е направил резервация в „Гленливън Лодж“ от петък, четиринайсети, до понеделник, седемнайсети.

— Мястото изглежда доста отдалечено.

— Насред нищото е.

— Какво друго открихте?

— Посещава „Гленливън“ със синовете си два пъти годишно, през март и през август. Винаги резервират едни и същи три стаи на втория етаж и се хранят в апартамента на дон Педро, никога в трапезарията.

— Разбрахте ли кога ги очакват?

— Да. Ще пътуват със спален вагон четвъртък срещу петък и шофьорът на хотела ще ги вземе в пет и половина сутринта. Ще пристигнат в „Гленливън“ за закуска. Мартинес обича пушена сьомга, препечен черен хляб и английски мармалад.