Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

По време на приема след речта й бе невъзможно да приближи до Ема, тъй като тя бе заобиколена от стари приятелки и нови почитателки. Сюзан не си направи труда да чака на опашка, а реши да се види с някои от връстниците си. Всеки път, когато се повдигаше темата, тя се опитваше да избягва въпросите за Алекс. След около час реши да си тръгне, тъй като бе обещала да се върне у дома навреме, за да приготви вечеря на майка си. Тъкмо излизаше от залата, когато някой зад нея каза:

— Здравей, Сюзан.

Тя се обърна и видя Ема Барингтън да върви към нея.

— Не бих могла да произнеса тази реч, ако не беше ти. Постъпката ти беше много храбра, защото мога само да си представя какво ли е имал да ти каже Алекс, когато се е прибрал у дома онзи следобед.

— Не изчаках да разбера — каза Сюзан. — Вече бях решила да го напусна. И сега, когато зная колко добре се справя компанията, съм още по-доволна, че те подкрепих.

— Все още ни чакат шест месеца изпитания — призна Ема, — но ако минем през това, ще се чувствам много по-уверена.

— Сигурна съм, че ще се справите — рече Сюзан. — Мога само да съжалявам, че Алекс обмисля да подаде оставка в такъв важен момент от историята на компанията.

Ема тъкмо се канеше да се качи в колата си, но се закова на място и се обърна към нея.

— Алекс обмисля да подаде оставка ли?

— Предположих, че знаеш.

— Нямах представа — каза Ема. — Кога ти го каза?

— Не ми е казвал. Случайно видях писмото на бюрото му и останах изненадана, защото зная, че му харесва да е в борда. Но тъй като писмото носеше дата двайсет и първи август, може би все още не е решил окончателно.

— Май ще е по-добре да поговоря с него.

— Не, моля те, недей — замоли се Сюзан. — Писмото не е било предназначено за моите очи.

— Тогава ще си остане между нас. Но все пак, можеш ли да си спомниш причините, поради които се оттегля?

— Не си спомням точните думи, но беше нещо в смисъл, че основният му дълг е към акционерите и че е въпрос на принцип някой да им каже, че компанията може би е изправена пред банкрут. Но след като чух речта ти, това ми се струва безсмислено.

— Кога ще се видиш отново с Алекс?

— Надявам се, че никога — каза Сюзан.

— Тогава може ли разговорът да си остане между нас?

— Да, моля. Не искам да научава, че съм ти казала за писмото.

— И аз — рече Ема.

— Къде ще бъдете в девет сутринта в понеделник, седемнайсети?

— Където можете да ме намерите всяка сутрин в девет: следя двете хиляди буркана рибен пастет, излизащи всеки час от фабриката. Но все пак къде искате да бъда?

— По-близо до някой телефон, защото ще се обадя да ви посъветвам да направите значителна инвестиция в една корабна компания.

— Значи малкият ви план сработва.

— Още не съвсем — отвърна Седрик. — Трябва да се направят някои фини настройки, но дори след това ще трябва да внимавам с уцелването на подходящия момент.

— Ако го направя, това ще ядоса ли лейди Вирджиния?

— Направо ще посинее, драги.

Бингам се разсмя.

— В такъв случай ще стоя до телефона в девет без една в понеделник — той погледна работния си календар, — седемнайсети август.

— Да не би да поръча най-евтиното нещо от менюто, защото аз плащам сметката?

— Разбира се, че не — каза Себастиан. — Доматената супа и марулята винаги са ми били любими.

— Тогава нека опитам да позная какво още ти е любимо — каза Саманта и погледна сервитьора. — Сан Даниел с пъпеш и бифтек и за двама ни.

— Как ще желаете бифтека, мадам?

— Средно опечен, ако обичате.

— А вие, сър?

— Как ще желая бифтека си, мадам? — имитира Себастиан и й се усмихна.

— За него също средно опечен.

— И тъй…

— Как…

— Не, първо ти — каза тя.

— И тъй, какво води едно американско момиче в Лондон?

— Баща ми прави дипломатическа кариера и неотдавна беше назначен тук, така че реших, че ще е забавно да прекарам една година в Лондон.

— А майка ти с какво се занимава, Саманта?

— Сам. Всички освен майка ми ме наричат Сам. Баща ми се надявал да съм момче.

— Е, претърпял е зрелищен провал.

— Това вече е флирт.

— Е, с какво се занимава майка ти? — повтори Себастиан.

— Тя е старомодна, просто се грижи за баща ми.

— Надявам се да намеря някоя като нея.

— Желая ти късмет.

— Защо художествена галерия?

— Учих история на изкуството в Джорджтаун и след завършването реших да си взема една година почивка.

— И какво смяташ да правиш от тук нататък?

— Ще започна да работя по дисертацията си през септември.