Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

— Добре ли сте? — попита тя, а професионалният й тон се смени с по-мек и загрижен.

— Ужасно съжалявам.

— Защо не поседнете? — предложи тя, взе един стол и го сложи зад него.

Себастиан седна, тя хвана ръката му, сякаш е старец, и на него изведнъж му се прииска да не го пуска. Защо мъжете се влюбват толкова бързо и безпомощно, а жените са много по-предпазливи и разумни?

— Ще ви донеса вода — каза тя и го остави, преди да успее да й отговори.

Себастиан отново погледна картините на Джесика, като се мъчеше да реши дали има любима и се питаше дали може да си я позволи, ако я открие. После тя се появи с чаша вода, следвана от възрастен мъж, когото Себастиан помнеше от вечерта в „Слейд“.

— Добро утро, мистър Агню — каза той и стана.

Собственикът на галерията го погледна изненадан. Явно не го беше познал.

— Срещнахме се в „Слейд“, сър, когато дойдохте на церемонията по случай завършването.

Агню отново го изгледа озадачено, но после се сети.

— А, да, спомних си. Вие сте братът на Джесика.

Себастиан се почувства пълен глупак, докато сядаше и отпускаше глава върху ръцете си. Тя пристъпи до него и сложи ръка на рамото му.

— Джесика беше най-прекрасният човек, когото съм срещала — каза му тя. — Ужасно съжалявам.

— А аз съжалявам, че се представих като такъв глупак. Исках само да разбера дали продавате нейни картини.

— Всичко в тази галерия се продава — каза Агню, като се мъчеше да разведри обстановката.

— Колко струват те?

— Всичките ли?

— Всичките.

— Не съм ги оценил все още, тъй като се надявахме Джесика да стане един от редовните художници на галерията, но за съжаление… Зная какво ми струваха. Петдесет и осем паунда.

— А каква е реалната им цена?

— Толкова, колкото е готов да плати купувачът — отвърна Агню.

— Бих дал всяко свое пени, за да се сдобия с тях.

Мистър Агню го погледна с надежда.

— И колко точно са всичките ви пенита, мистър Клифтън?

— Проверих банковата си сметка тази сутрин, защото знаех, че ще дойда тук. — Двамата го зяпнаха. — Имам четирийсет и шест паунда, дванайсет шилинга и шест пенса, но тъй като работя в банката, имам право на овърдрафт.

— В такъв случай цената е четирийсет и шест паунда, дванайсет шилинга и шест пенса, мистър Клифтън.

Ако имаше някой, който изглеждаше по-изненадан и от Себастиан, това бе асистентката, която никога не бе виждала мистър Агню да продава картина на по-ниска цена от онази, на която я е купил.

— Но при едно условие.

Себастиан се зачуди дали собственикът не е размислил.

— И какво е то, сър?

— Ако някога решите да продадете някои от картините на сестра ви, първо трябва да ги предложите на мен на същата цена, за която сте ги купили.

— Разбрахме се, сър — каза Себастиан, докато си стискаха ръцете. — Но никога не бих ги продал — добави той. — Никога.

— В такъв случай ще помоля мис Съливан да напише фактура за четирийсет и шест паунда, дванайсет шилинга и шест пенса. — Тя кимна и излезе. — Нямам желание отново да ви разплаквам, млади човече, но в моята професия човек се смята за късметлия, ако успее да попадне на талант като Джесика два, може би три пъти в живота си.

— Много мило от ваша страна, сър — отвърна Себастиан, докато мис Съливан се връщаше с кочана фактури.

— Моля да ме извините — каза мистър Агню. — Следващата седмица организирам голяма изложба, а още не съм приключил с оценяването.

Себастиан седна и написа чек за 46 паунда, 12 шилинга и 6 пенса, откъсна го и го подаде на асистентката.

— Ако имах толкова пари, аз също щях да ги купя — каза тя. — О, ужасно съжалявам — побърза да добави, когато Себастиан сведе глава. — Сега ли ще ги вземете, сър, или ще се върнете по-късно?

— Ще дойда утре, стига, разбира се, да работите в събота.

— Да, работим — каза тя. — Но аз имам няколко почивни дни, така че ще помоля мисис Кларк да ви обслужи.

— Кога се връщате на работа?

— В четвъртък.

— Тогава ще дойда в четвъртък сутринта.

Тя се усмихна, този път по различен начин, след което го поведе обратно горе. Едва сега Себастиан видя за първи път статуята, поставена в ъгъла на галерията.

— „Мислителят“ — каза той.

Тя кимна.

— Някои казват, че това е най-великата творба на Роден. Знаете ли, че първоначалното й име било „Поетът“?

Тя го погледна с изненада.

— И ако не ме лъже паметта, ако отливката е направена приживе, тя би трябвало да е дело на Алекс Рудие.

— Сега вече парадирате с познанията си.