Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

Алекс си записваше всички дати и числа, които смяташе, че ще представляват интерес за дон Педро, макар че все още нямаше представа защо те са толкова важни и какво имаше предвид дон Педро с онова „когато балонът гръмне“.

През следващия час Ема продължи да отговаря на въпроси и Алекс с огромна неохота трябваше да признае — макар че никога не би го споменал пред дон Педро — че представянето й е блестящо.

След като Ема закри заседанието с думите „Ще се видим на общото годишно събрание на двайсет и четвърти август“, Алекс бързо напусна залата и излезе от сградата. Докато го гледаше от прозореца как излиза през портала, Ема си припомни за пореден път, че нито за миг не може да си позволи да прояви непредпазливост.

Алекс спря пред „Лорд Нелсън“ и тръгна към телефонната кабина с готови четири пенса.

— Корабът ще бъде кръстен от кралицата майка на двайсет и първи септември, а първото плаване до Ню Йорк все още се планира за двайсет и девети октомври.

— Ще се видим в кабинета ми утре сутринта в десет — отвърна дон Педро и връзката прекъсна.

Алекс с удоволствие би му казал поне веднъж: „Съжалявам, друже, но не става. Имам една много по-важна среща по това време“, но знаеше, че в десет часа без една минута ще бъде на Итън Скуеър 44.

Аркадия Меншънс 24

Бридж стрийт

Бристол

Скъпа мисис Клифтън,

С голямо съжаление се налага да подам оставката си като директор в борда на „Барингтън Шипинг“. По времето, когато колегите ми гласуваха за построяването на „Бъкингам“, Вие твърдо се противопоставихте на идеята и гласувахте против. Сега разбирам, макар и със закъснение, че преценката Ви е била основателна. Както посочихте тогава, рискуването на такава голяма част от резервите на компанията спокойно може да се превърне в решение, за което да съжаляваме.

Откакто Рос Бюканан реши, че трябва да напусне заради последвалите неуспехи (напълно основателно според мен), трябва да призная, че се борихте мъжки компанията да остане платежоспособна. Но когато съобщихте на борда, че ако искаме да възвърнем инвестициите си, трябва да пълним 86% от каютите през следващите десет години, освен ако не вдигнем цените, осъзнах, че проектът е обречен, и се опасявам, че същото се отнася и за компанията.

Естествено, надявам се да греша, тъй като би било изключително тъжно да видя как такава чудесна стара кампания като „Барингтън“ рухва или дори стига до фалит, да не дава господ. Но тъй като смятам, че това е твърде вероятно, първата ми отговорност трябва да бъде към акционерите и затова нямам друг избор, освен да подам оставката си.

Искрено Ваш,

— И очаквате да пратя това писмо на мисис Клифтън на двайсет и първи август, само три дни преди общото годишно събрание?

— Да, точно това очаквам — каза Мартинес.

— Но ако го направя, цената на акциите ще се срине и може дори да завлече компанията.

— Бързо се ориентирате, майоре.

— Но вие инвестирахте в „Барингтън“ над два милиона паунда. Ще изгубите цяло състояние.

— Не и ако продам всичките си акции няколко дни преди да оповестите писмото пред пресата.

Алекс го гледаше втрещен.

— А — рече Мартинес, — най-сетне схванахте. Разбирам, майоре, че в личен план новината не е добра, тъй като не само ще изгубите единствения си източник на доходи, но и може да се окаже трудно да си намерите друга работа на вашата възраст.

— Меко казано — отвърна Алекс. — След като пратя това — добави той и размаха писмото пред дон Педро, — никоя компания не би помислила да ме покани в борда си. И напълно основателно.

— Затова смятам, че е справедливо — продължи дон Педро, без да обръща внимание на избухването му, — че трябва да бъдете компенсиран за лоялността ви, особено след като минахте през такъв скъп развод. Затова, майоре, смятам да ви платя пет хиляди паунда в брой, за които не е нужно да научават нито бившата ви съпруга, нито данъчните.

— Много щедро от ваша страна — каза Алекс.

— Така е. За целта обаче ще трябва да предадете това писмо на председателя на борда в петъка преди заседанието, тъй като ми казаха, че съботните и неделните вестници ще проявят жив интерес към историята. Освен това трябва да сте на разположение за интервюта в петък, за да изразите безпокойството си относно бъдещето на „Барингтън“, така че когато мисис Клифтън открие общото годишно събрание в понеделник сутринта, всички журналисти да задават само един въпрос.