Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

Алекс видя изход и каза твърдо:

— Не, Вирджиния, благодаря. Предпочитам пълната сума предварително. Може би сте забравили какво се случи последния път, когато направихме подобна сделка.

Вирджиния скъса чека и макар че отчаяно се нуждаеше от пари, Алекс изпита облекчение. Но за негова изненада тя отвори отново чантата си, извади чековата си книжка и написа „Платимо на майор А. Фишър, петстотин паунда“. После подписа чека и го подаде на Алекс.

По обратния път към Бристол Алекс си помисли дали да не скъса чека, но мислите му все се връщаха към неплатените сметки, заплахата за съд, забавените издръжки и неотворените кафяви пликове, които го чакаха на бюрото.

След като осребри чека и плати сметките си, той прие, че връщане назад няма. Прекара следващите два дни в планиране на цялото начинание, сякаш беше военна кампания.

Ден първи, разузнаване на Бат.

Ден втори, подготовка в Бристол.

Ден трети, изпълнение в Бат.

В неделя вече съжаляваше, че изобщо се е съгласил да участва, но дори не му се мислеше как би си отмъстила Вирджиния, ако се откаже в последния момент и не върне парите.

В понеделник сутринта пропътува тринайсетте мили до Бат. Паркира на градския паркинг, мина по моста и през курортната част и стигна до центъра. Не му трябваше карта, тъй като бе посветил по-голямата част от уикенда в запомняне на пътя, докато не бе в състояние да го измине със затворени очи. Посветеното на подготовка време рядко е изгубено, както често казваше някогашният му командир.

Започна мисията си на главната улица, като спираше само когато стигаше до някой магазин или при новите супермаркети. Вътре внимателно проверяваше рафтовете и ако търсената стока бе налице, купуваше половин дузина. След като приключи с първата част от операцията, му оставаше само да посети друго заведение, хотел „Ейнджъл“, за да провери къде се намират обществените телефони. След това мина обратно по моста до паркинга, сложи двете торби в багажника на колата си и потегли за Бристол.

Щом стигна до дома си, прибра колата в гаража и извади торбите. Докато вечеряше доматена супа „Хайнц“ и пирожка с кайма, отново си повтори какво трябва да направи на следващия ден. През нощта се буди на няколко пъти.

След закуска седна зад бюрото си и прочете протоколите от последното заседание на борда, като непрекъснато си казваше, че не би могъл да го направи.

В 10:30 влезе в кухнята, взе празна бутилка за мляко от перваза и я изми. Уви бутилката в кърпа за бърсане на съдове, постави я в умивалника и взе малък чук от горното чекмедже. Започна да троши бутилката на парчета, като после разби парчетата на все по-малки и по-малки.

След края на операцията се чувстваше уморен и като всеки уважаващ се работник си направи почивка. Наля си бира, направи си сандвич със сирене и домат и седна да прочете сутрешния вестник. Ватиканът настояваше противозачатъчните хапчета да бъдат забранени.

След четирийсет минути се зае отново със задачата си. Постави двете пазарски торби на работната повърхност, извади трийсет и шестте малки бурканчета и ги нареди в три спретнати редици като войници на парад. Разви капачката на първото и поръси малко стъкла отгоре, сякаш добавяше подправка. После отново зави здраво капачката и повтори упражнението трийсет и пет пъти, преди да върне бурканчетата в торбите и да ги прибере в шкафа под мивката.

След това изсипа остатъка от стъклената прах в мивката и продължи да чисти, докато не се увери, че не са останали никакви следи от нея. Излезе от къщата, отиде до края на улицата, влезе в местния клон на „Барклис“ и развали банкнота от един паунд на двайсет монети от по един шилинг. На връщане си купи новия брой на „Бристол Ивнинг Нюз“. Щом се прибра у дома, си направи чай. Отиде в кабинета си, седна зад бюрото и позвъни на справки. Попита за пет лондонски номера и един в Бат.

На следващия ден сложи двете торби в багажника на колата и потегли към Бат. След като паркира в ъгъла на градския паркинг, извади торбите и се върна в центъра, като влизаше във всеки магазин, от който бе купил бурканите, и тайно, подобно на крадец, ги върна по лавиците. След като остави трийсет и петия в последния магазин, занесе трийсет и шестия на щанда и поиска да се види с управителя.

— Някакъв проблем ли има, сър?

— Не искам да става скандал — каза Алекс, — но вчера купих този буркан рибен пастет „Бингам“, който ми е любим, между другото. И когато се прибрах у дома, открих в него парченца стъкло.