Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

Сър Алън допи джина с тоник, стана от мястото си и се измъкна от заведението, без да се ръкува и без да си вземе довиждане. Бързо прекоси Уайтхол към Даунинг стрийт и след пет минути отново беше зад бюрото си и си вършеше работата.

Седрик Хардкасъл провери номера, преди да набере. Не искаше секретарката му да разбира на кого се обажда. Чу сигнал „свободно“ и зачака.

— „Рибен пастет Бингам“. С какво мога да ви помогна?

— Мога ли да говоря с мистър Бингам?

— За кого да предам?

— Седрик Хардкасъл от банка „Фартингс“.

— Момент, моля.

Чу се прещракване и секунда по-късно глас с акцент почти като неговия каза:

— Погрижи се за пенитата и паундовете ще се погрижат сами за себе си.

— Поласкан съм, мистър Бингам — каза Седрик.

— Не би трябвало. Управлявате адски добра банка. Жалко, че сте от другата страна на Хъмбър.

— Мистър Бингам, бих искал…

— Боб. Никой не ме нарича мистър Бингам освен данъчния и оберкелнера с надежда да получат по-голям подкуп или бакшиш.

— Боб, бих искал да се видим по лична работа и с удоволствие бих отскочил до Гримсби.

— Сигурно е нещо сериозно, защото не са много хората, които с удоволствие биха отскочили до Гримсби — каза Боб. — Тъй като предполагам, че не искате да си отворите сметка за рибен пастет, мога ли да попитам за какво става въпрос?

Безинтересният, скучен Седрик щеше да каже, че предпочита да обсъди нещата на четири очи вместо по телефона, ако мистър Бингам няма нищо против. Новоизлюпеният, готов на рискове Седрик каза:

— Боб, какво бихте дали, за да унизите лейди Вирджиния Фенуик и това да ви се размине?

— Половината си богатство.

Барклис Банк

Халтън Роуд

Бристол

16 юни 1964

Уважаеми майор Фишър,

Тази сутрин осребрихме два чека и платежно нареждане от личната Ви сметка. Първият бе от Обществото на строителите от Западната провинция на стойност 12 паунда, 11 шилинга и 6 пенса; вторият — от винарска верига „Харви“ за 3 паунда, 4 шилинга и 4 пенса, а платежното нареждане бе за 1 паунд за Обществото на питомците на „Сейнт Бийд“.

С тези плащания надхвърляте лимита на овърдрафта Ви от 500 паунда, поради което трябва да Ви посъветваме да не издавате нови чекове, докато в сметката Ви не влязат достатъчно средства.

Фишър погледна сутрешната поща на бюрото си и въздъхна дълбоко. Кафявите пликове бяха повече от белите, няколко търговци му напомняха, че „Трябва да се плати в рамките на 30 дни“, а един изказваше съжаление, че е оставил въпроса в ръцете на адвокатите. На всичкото отгоре Сюзан отказваше да му върне безценния му „Ягуар“, докато не изплати дължимите й месечни издръжки — Фишър не можеше без кола и в крайна сметка се принуди да купи на старо един „Хилман Минкс“, което бе още един разход.

Остави тънките кафяви пликове настрана и започна да отваря белите — покана за официална вечеря на офицерите от Кралския Уесекски полк, на която щеше да държи реч фелдмаршал сър Клод Окинлек — щеше да приеме; писмо от Питър Мейнард, председателя на местната Асоциация на консерваторите, който го питаше дали няма да се съгласи да се кандидатира за изборите за Общински съвет. Безкрайни часове разисквания и слушане на безсъдържателни речи на колеги, непрекъснати разходи и единствената утеха, че се обръщат към теб със „съветник“. Не, благодаря. Щеше да обясни любезно, че в момента има твърде много други ангажименти. Разрязваше последния плик, когато телефонът иззвъня.

— Майор Фишър.

— Алекс — измърка глас, който никога нямаше да забрави.

— Лейди Вирджиния, каква приятна изненада.

— Вирджиния — настоя тя, което със сигурност означаваше, че е намислила нещо. — Питах се дали случайно не смятате да посетите Лондон през следващите две седмици?

— Ще бъда в Лондон в четвъртък, за да се видя… Имам среща в десет на Итън Скуеър.

— Е, както знаете, аз живея зад ъгъла на Кадоган Гардънс. Защо не отскочите за едно питие? Да кажем, по обед? Имам едно предложение, което може да ви допадне. В интерес и на двама ни е.

— Четвъртък, в дванайсет. С нетърпение очаквам да се видим… Вирджиния.

— Можете ли да обясните защо акциите на компанията се качват стабилно през последния месец? — попита Мартинес.

— Първото предварително запазване на места на „Бъкингам“ върви много по-добре от очакваното — каза Фишър. — Чух, че почти всички билети за първото плаване са продадени.