Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

Харолд сигурно беше изненадан от липсата на реакция от страна на автора, но пък и нямаше откъде да знае, че Хари вече не се интересува от подобни дреболии и с радост би се отказал от продажбата и на една-единствена бройка от книгата си в замяна на това Джесика да е до него, а не положена така ужасно рано в гроба.

След като погребалната церемония приключи и всички си тръгнаха, за да продължат живота си, Хари падна на колене и остана до гроба. Грехът му не можеше да се изкупи така лесно. Той вече беше приел, че няма да мине нито ден и може би нито час, без Джесика да нахлува в мислите му — засмяна, бъбреща, закачлива. Подобно на епископа, на него също му оставаше единствено да се чуди какво ли би могло да е бъдещето. Дали тя щеше да се омъжи за Клайв? Какви щяха да са внуците му? Щеше ли да живее достатъчно дълго, за да я види как става член на Кралската академия? Ужасно много му се искаше сега тя да е коленичила край неговия гроб и да го оплаква.

— Прости ми — каза той тихо.

Най-лошото бе, че знаеше, че тя би го направила.

— През целия ми живот всички са ме смятали за предпазлив, скучен и безинтересен тип. Често съм чувал да ме описват като сигурна ръка карти — може и да не спечелиш, но няма да изгубиш. В училище не изпъквах с нищо. В училищните представления винаги бях копиеносецът и никога кралят, а когато ставаше въпрос за изпити, винаги ги вземах, но никога не се нареждах сред челната тройка. Докато други биха се засегнали и дори обидили от подобни определения, аз се чувствах поласкан. Ако искаш да се утвърдиш като надежден и сигурен човек, способен да се грижи за парите на другите хора, според мен именно това са качествата, които би трябвало да се очакват от теб.

— С годините станах ако не друго, то още по-предпазлив и скучен — продължи той. — Всъщност това е репутацията, която бих искал да отнеса със себе си в гроба, когато най-сетне се изправя пред Създателя. Затова някои от седящите около тази маса може би ще се шокират от новината, че сега възнамерявам да пренебрегна всички принципи, според които съм действал през целия си живот. И може би ще ви се стори още по-шокиращо, че ви призовавам да направите същото.

Шестимата други около масата не го прекъсваха, а слушаха внимателно всяка негова дума.

— Предвид казаното дотук, ще помоля всеки един от вас да ми помогне в унищожаването на един зъл, покварен и безскрупулен човек, така че когато приключим с него, той да е толкова съсипан, че никога вече да не е в състояние да навреди на никого.

Седрик Хардкасъл млъкна за момент. Веждите му бяха смръщени.

— Наблюдавах дон Педро Мартинес от разстояние, докато той систематично унищожаваше две почтени семейства, с които съм свързан. И трябва да заявя, че вече нямам намерение да стоя отстрани и, подобно на Пилат Понтийски, да си измия ръцете и да оставя другите да свършат мръсната работа. Така. От другата страна на предпазливата, еднообразна и скучна монета е гравирана фигура с репутация, трупана в Сити в продължение на цял живот. Сега възнамерявам да се възползвам от тази репутация, като си поискам услуги и дългове, които съм събирал в продължение на десетилетия. С това наум посветих значително време на разработването на план за унищожаването на Мартинес и фамилията му, но не мога да се надявам на успешен резултат, ако действам сам.

Все още никой от седящите около масата дори не помисляше да прекъсне председателя на борда на „Фартингс“.

— През последните няколко години наблюдавах докъде е готов да стигне този човек, за да унищожи семействата Клифтън и Барингтън, които са представени тук. Видях с очите си опитите му да повлияе на потенциален клиент на тази банка, мистър Морита от „Сони Интернешънъл“. Помъчи се да извади „Фартингс“ от списъка кандидати за голям договор, поради единствената причина че Себастиан Клифтън е мой личен асистент. Ние спечелихме договора, но само защото мистър Морита прояви смелостта да се опълчи на Мартинес, докато аз самият не направих нищо. Преди няколко месеца прочетох в „Таймс“ статия относно мистериозния Пиер Бушар и инфаркта, какъвто всъщност нямаше, но който въпреки това принуди сър Джайлс Барингтън да оттегли кандидатурата си като лидер на лейбъристите, и пак не направих нищо. Неотдавна присъствах на погребението на една невинна, изключително талантлива млада жена, която ми нарисува портрета, който все още можете да видите на стената до бюрото ми. По време на службата реших, че вече не мога да бъда безинтересен и скучен човек, и ако това означава да наруша навиците си, така да бъде.