Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

Джайлс кимна и юристът отново отвори папката си. Ема стисна палци.

— Срещали ли сте се някога с този човек?

— Не.

— Имали ли сте делови отношения с него, било то лично или чрез посредник?

— Не.

— Разговаряли ли сте с него по телефона?

— Не.

— Писали ли сте му?

— Не.

— Той би ли ви разпознал, ако се разминете на улицата?

— Не.

— И последен въпрос, сър Джайлс. Той свързвал ли се е някога с вас в качеството ви на депутат?

— Не.

— Благодаря, сър Джайлс, минахте отлично първата част на теста, но сега трябва да продължа с друга серия въпроси, които са също толкова важни, но този път единственият приемлив отговор е да.

— Разбирам — рече Джайлс.

— Този човек има ли основателни причини да мрази дон Педро Мартинес толкова, колкото и вие?

— Да, мисля, че има.

— Богат ли е като Мартинес?

— Със сигурност.

— Има ли репутация на честен и почтен човек?

— Доколкото ми е известно, да.

— И още един, може би най-важният въпрос — смятате ли, че е готов да поеме сериозен риск?

— Несъмнено.

— Тъй като отговорихте задоволително на всичките ми въпроси, сър Джайлс, ще ви помоля да напишете името на джентълмена в бележника пред вас, без да позволявате на другите около масата да видят кой е той.

Джайлс надраска някакво име, откъсна листа, сгъна го и го предаде на юриста, а той на свой ред го даде на баща си.

Седрик Хардкасъл разгъна бележката, като се молеше никога досега да не се е сблъсквал с този човек.

— Познавате ли този човек, татко?

— Само по репутация — отвърна Седрик.

— Отлично. В такъв случай, ако той се съгласи да се включи в плана ви, никой от присъстващите тук няма да наруши закона. — Арнолд се обърна към депутата от Бристолското пристанище. — Сър Джайлс, вие не бива да установявате в никакъв случай контакт с този човек и не можете да разкривате името му на никой член на семейство Барингтън или Клифтън, особено ако е акционер в „Барингтън Шипинг“. Направите ли го, съдът може да реши, че сте в тайно споразумение с трета страна и следователно нарушавате закона. Разбрахте ли ме?

— Да — отвърна Джайлс.

— Благодаря, сър — каза юристът, докато събираше документите си. — Успех, тате — прошепна, преди да затвори куфарчето си и да излезе без нито дума повече.

— Джайлс — каза Ема, след като вратата се затвори зад Арнолд, — откъде можеш да си сигурен, че човек, когото никога не си срещал, ще се съгласи с плана на мистър Хардкасъл?

— След като погребаха Джесика, попитах един от носачите на ковчега кой е мъжът, който плака през цялата служба, сякаш бе изгубил дъщеря, а после си тръгна бързо. И той ми каза това име.

— Няма доказателство, че Луис Мартинес е убил Джесика, а само че е обезобразил картините й — каза сър Алън.

— Но върху дръжката на ножа открихме отпечатъците му — отвърна полковникът. — И това е достатъчно доказателство за мен.

— Както и отпечатъците на Джесика, така че всеки що-годе читав адвокат ще го измъкне.

— Но и двамата знаем, че Мартинес е отговорен за смъртта й.

— Може би. Но това няма да означава нищо в съда.

— Значи ми казвате, че не мога да издам заповед за убийството му?

— Още не — отвърна секретарят на кабинета.

Полковникът отпи глътка бира и смени темата.

— Гледам, че Мартинес е разкарал шофьора си.

— Не можеш да разкараш Кевин Рафърти. Той напуска, когато работата е свършена или ако не му е платено.

— Кое от двете е в случая?

— Явно работата е свършена. Иначе нямаше да се тормозиш с убиването на Мартинес, защото Рафърти вече щеше да е свършил това вместо теб.

— Възможно ли е Мартинес да е изгубил интерес към съсипването на Барингтънови?

— Не. Докато Фишър е в борда, можеш да си сигурен, че Мартинес иска да си оправи сметките с всеки член на семейството, повярвай.

— И къде се вписва лейди Вирджиния във всичко това?

— Тя още не е простила на сър Джайлс, че подкрепи приятеля си Хари Клифтън по време на спора около завещанието, когато лейди Барингтън сравни снаха си със сиамската си котка Клеопатра и я описа като „прекрасен, добре поддържан, суетен, коварен, манипулативен хищник“. Паметно определение.

— Да държа ли и нея под око?

— Не, лейди Вирджиния няма да наруши закона. Ще си намери някой друг да го направи вместо нея.

— Значи казвате, че за момента не мога да направя нищо, освен да следя внимателно Мартинес и да ви докладвам.

— Търпение, полковник. Можеш да си сигурен, че той пак ще направи грешка и когато това стане, с радост ще се възползвам от особените умения на колегите ти.