Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

— През последните няколко седмици, без дон Педро Мартинес да има представа с какво съм се заел, говорих на четири очи с негови банкери, брокери и финансови съветници — продължи той. — Всички предположиха, че си имат работа с онзи скучен тип от „Фартингс“, който никога не би помислил да превиши пълномощията си, още по-малко да престъпи границите. Открих, че през годините Мартинес, който е хазартен тип, е предприел няколко рисковани хода, като в същото време е вървял почти на ръба на закона. Ако искам планът ми да успее, номерът е да издебна момента, в който ще предприеме един риск повече от нужното. Дори тогава, ако искаме да го победим в собствената му игра, може да се наложи самите ние да рискуваме понякога.

— Несъмнено сте забелязали, че днес съм поканил сред нас един човек, чийто живот не е опетнен от Мартинес. Синът ми Арнолд е юрист — Седрик кимна към по-младото си копие, което седеше от дясната му страна, — и подобно на мен, се смята за предсказуем и сигурна ръка карти, поради което го помолих да играе ролята на моя съвест и водач. Защото ако смятам за първи път през живота си да огъна закона до точката на пречупване, ще имам нужда от човек, който да ме представлява и да е в състояние да остане дистанциран и безпристрастен. Просто казано, синът ми ще играе ролята на наш морален компас. Сега ще го помоля да разкрие какво съм намислил, така че да сте напълно наясно с риска, който ще поемете, ако решите да участвате с мен в това начинание. Арнолд.

— Дами и господа, аз съм Арнолд Хардкасъл и за голямо разочарование на баща ми избрах да стана юрист вместо банкер. Когато той казва, че съм сигурна ръка карти, приемам това като комплимент, защото ако искаме тази операция да успее, един от нас трябва да е точно такъв. След като се запознах подробно с последната финансова програма на правителството, мисля, че открих начин за осъществяване на представения от баща ми план, който, макар и да не нарушава буквата на закона, със сигурност накърнява духа му. Дори при това условие се сблъсках с проблем, който може да се окаже непреодолим. По-точно казано, трябва да открием човек, когото никой от присъстващите тук все още не е срещал, но който желае дон Педро Мартинес да си понесе заслуженото също толкова силно, колкото и всички вие.

Макар че и този път никой не проговори, юристът бе възнаграден с изумени погледи.

— Ако подобен мъж или жена не могат да бъдат открити — продължи Арнолд Хардкасъл, — посъветвах баща си да се откаже от цялата идея и да ви остави да си вървите по пътя със съзнанието, че може да прекарате остатъка от живота си в постоянно озъртане през рамо и в постоянна тревога кога или къде Мартинес ще нанесе следващия си удар. — Юристът затвори папката си. — Ако имате въпроси, ще опитам да отговоря.

— Нямам въпрос — каза Хари, — но не виждам как е възможно да намерим подобен човек предвид обстоятелствата. Всички мои познати, които са се сблъсквали с Мартинес, го ненавиждат толкова, колкото и аз, а вероятно и колкото всеки друг около тази маса.

— Така е — каза Грейс. — Всъщност няма да имам нищо против да теглим жребий, за да решим кой от нас да го убие. Не бих имала нищо против да прекарам няколко години в затвора, ако това означава, че ще можем най-сетне да се отървем от това отвратително създание.

— Тук не бих могъл да ви помогна — каза Арнолд. — Специалността ми е търговско и фирмено право, а не наказателно, така че ще трябва да си намерите друг адвокат. Ако решите да действате по този курс обаче, има едно-две имена, които бих ви препоръчал.

Ема се разсмя за първи път от смъртта на Джесика, но не и Арнолд Хардкасъл.

— Обзалагам се, че в Аржентина има поне десетина души, които биха отговорили на тези изисквания — каза Себастиан. — Но как бихме могли да ги открием, когато дори не знаем кои са те?

— А ако ги открием — каза Арнолд, — ще провалите целта на плана на баща ми, защото ако се стигне до съд, не бихте могли да твърдите, че не знаете за съществуването им.

Отново последва дълго мълчание, най-сетне нарушено от Джайлс, който не се беше обаждал досега.

— Мисля, че съм попадал на такъв човек.

Това кратко изречение бе достатъчно да грабне вниманието на всички около масата.

— Ако наистина е така, сър Джайлс, ще трябва да ви задам няколко въпроса за този джентълмен и единственият отговор, който би бил приемлив, е не — рече Арнолд. — Отговорите ли дори веднъж с да, джентълменът, когото имате наум, не може да изпълни плана на баща ми. Разбрахте ли ме?