Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

След като го изпрати, мистър Бингам се върна в салона и каза:

— Смятам да изкарам кучетата на вечерната им разходка, така че ще ви оставя двете сами. Подозирам, че имате да наваксвате, след като не сте се виждали толкова дълго.

— Май това е намек, че и ние трябва да се махнем — каза Клайв, пожела лека нощ на майка си и на лейди Вирджиния и заведе Джесика до стаята й.

— Истински триумф — каза й, след като затвори вратата на спалнята. — Дори лейди Вирджиния изглежда спечелена. Между другото, наистина си пленителна с тази рокля.

— Само благодарение на щедростта на майка ти — отвърна Джесика и отново се огледа в голямото огледало.

— Не забравяй и рибения пастет на дядо.

— Но къде е чудесният ми шал, който ми подари майка ти? — Джесика се огледа. — Сигурно съм го оставила долу. Ще сляза да го взема.

— Не може ли да почака до сутринта?

— В никакъв случай — заяви Джесика. — Наистина е прекрасен.

— Само гледай да не се разбъбриш с онези двете, защото те сигурно вече обсъждат подробностите около сватбата.

— Веднага се връщам — каза Джесика и излезе, като си тананикаше. Спусна се радостно по стълбите и беше само на няколко стъпки от леко отворената врата на салона, когато чу думата „убийца“ и замръзна.

— Заключението на съдебния лекар беше смърт при злополука, макар че тялото на сър Хюго бе открито в локва кръв с нож за писма, стърчащ от врата му.

— И казваш, че има основание да се смята, че сър Хюго Барингтън е неин баща?

— Абсолютно категорично. И честно казано, смъртта му донесе известно облекчение на семейството, защото тъкмо щеше да бъде изправен пред съда за измама. Ако това бе станало, компанията несъмнено щеше да се сгромоляса.

— Нямах абсолютно никаква представа.

— И това съвсем не е всичко, скъпа, защото след това майката на Джесика се самоубила, за да не бъде обвинена в убийството на сър Хюго.

— Просто не мога да повярвам! Тя изглежда такова почтено момиче.

— Боя се, че нещата не стават много по-добри, ако се вгледаш по-внимателно в Клифтънови. Майката на Хари Клифтън е била проститутка, така че той никога не е бил съвсем сигурен кой е баща му. При нормални обстоятелства не бих споменала нищо от това — продължи Вирджиния, — но не ти трябва скандал точно в този момент.

— Точно в този момент ли? — повтори Присила.

— Да. От добре осведомен източник знам, че премиерът обмисля да предложи Робърт за рицар, което, разбира се, означава, че ти ще станеш лейди Бингам.

Присила се замисли за няколко секунди.

— Мислиш ли, че Джесика знае истината за родителите си? — попита накрая тя. — Клайв никога не е намеквал, че може да има скандал.

— Разбира се, че знае, но защо да го казва? Нали целта й е да се оженят, преди историята да се разчуе. Не забеляза ли как върти Робърт на малкия си пръст? Обещанията, че ще му нарисува портрет, са просто залъгване.

Джесика изхлипа сподавено, обърна се и бързо изтича горе.

— Какво има, Джес? — попита Клайв, когато тя се втурна в спалнята.

— Лейди Вирджиния каза на майка ти, че съм дъщеря на убийца… която убила баща ми — каза тя, без да спира да хлипа. — Че… че баба ми била проститутка и че се интересувам единствено как да се добера до парите ви.

Клайв я прегърна и се опита да я успокои, но тя бе неутешима.

— Остави това на мен — каза той, пусна я и си облече халата. — Ще кажа на майка, че изобщо не ми пука какво мисли лейди Вирджиния, защото нищо не може да ми попречи да се оженя за теб.

Прегърна я отново, излезе от спалнята, слезе решително в салона и попита остро лейди Вирджиния:

— Какви са тези лъжи, които разпространяваш за годеницата ми?

— Самата истина — спокойно отвърна тя. — Реших, че е по-добре ти и майка ти да научите, преди да се ожениш, отколкото след това, когато ще е твърде късно.

— Но намеците, че майката на Джесика е убийца…

— Не е толкова трудно да се провери.

— И че баба й е била проститутка?

— Боя се, че цял Бристол го знае.

— Е, пет пари не давам за това — заяви Клайв. — Обожавам Джес и последиците да вървят по дяволите, защото можеш да си сигурна, лейди Вирджиния, че няма да ми попречиш да се оженя за нея.

— Клайв, скъпи — спокойно каза майка му. — На твое място бих си помислила, преди да взема такова прибързано решение.

— Не е нужно да мисля дали да се оженя за най-съвършеното създание на света.

— Но ако наистина се ожениш за тази жена, от какво ще живеете?

— Хиляда и четиристотин годишно са повече от достатъчно.