Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

— Пак ли ми правиш предложение, Клайв?

— Джесика Клифтън, обожавам те, искам да прекарам целия си живот с теб и се надявам, че ще ми окажеш честта да станеш моя съпруга.

— Разбира се, че ще го направя — отвърна Джесика, също коленичи и го прегърна.

— От теб не се ли очаква да се колебаеш и да мислиш известно време?

— Мислих много за това през последните шест месеца.

— Но аз си помислих…

— Никога не е било заради теб, глупчо. Не бих могла да те обичам повече дори да исках. Просто…

— Просто какво?

— Когато си сирак, няма как да не се чудиш…

— Понякога си адски глупава, Джес. Влюбен съм в теб и пет пари не давам кои са или са били родителите ти. А сега ме пусни, имам малка изненада за теб.

Джесика пусна годеника си и той извади от вътрешния си джоб червена кожена кутийка. Тя я отвори и избухна в смях, когато видя бурканчето рибен пастет „Бингам“. Имаше си и надпис: „Пастетът, който ядат дори рибарите“.

Джесика разви капачката и потопи пръст вътре.

— Гадост — каза и извади изящен викториански пръстен със сапфир и диамант. — О! Обзалагам се, че няма такива във всеки буркан. Прекрасен е — каза, след като го облиза.

— Бил е на баба ми. Баба Бетси била местно момиче от Гримсби. Дядо се оженил за нея, докато работил на траулер, много преди да натрупа състоянието си.

Джесика се взираше в пръстена. После каза:

— Прекалено е хубав за мен.

— Баба Бетси едва ли би се съгласила.

— Ами майка ти? Как ще се почувства, когато го види.

— Идеята беше нейна — отвърна Клайв. — Така че хайде да слезем и да им съобщим новината.

— След малко — каза Джесика и го прегърна.

След закуска Клайв излезе с годеницата си на разходка около Мейбълторп Хол, но успяха да видят само градината и езерото, преди майката на Клайв да помъкне Джесика на пазар в Лаут.

— Не забравяй, всеки път, когато касата звънне, просто си мисли за поредния кашон рибен пастет — каза Клайв, докато Джесика се качваше на задната седалка до Присила.

Когато се върнаха в Мейбълторп за късен обяд, Джесика бе натоварена с торби и кутии, в които имаше две рокли, шал от кашмир, обувки и малка черна вечерна чанта.

— За вечерята — обясни Присила.

Джесика можеше само да се пита колко ли кашони рибен пастет трябва да се продадат, за да се покрият сметките. Честно казано, беше много благодарна за щедростта на Присила, но след като останаха сами в стаята й, каза твърдо на Клайв:

— Това не е животът, който бих водила повече от два дни.

След като обядваха, Клайв я разведе из останалата част на имението и се върнаха точно за следобедния чай.

— Семейството ти спира ли изобщо да яде? — попита Джесика. — Направо не зная как майка ти успява да остане толкова слаба.

— Тя не яде, само чопли. Не си ли забелязала?

— Какво ще кажете да прегледаме списъка на гостите? — каза Присила, след като им сервираха чая. — Епископът на Гримсби и жена му Морийн. — Тя вдигна очи. — Разбира се, всички се надяваме именно той да изпълни церемонията.

— За каква церемония става дума, скъпа? — попита Боб и намигна на Джесика.

— Много ми се иска да престанеш да ме наричаш „скъпа“ — каза Присила. — Толкова е банално — добави тя, след което продължи със списъка. — Кметът на Лаут, съветник Пат Смит. Никак не ми харесва това съкращаване на личните имена. Когато догодина съпругът ми стане главен шериф на графството, ще настоявам всички да го наричат Робърт. И накрая, старата ми приятелка от училище, лейди Вирджиния Фенуик, дъщеря на граф Фенуик. Дебютирахме заедно в обществото, нали разбираш.

Джесика трепна и сграбчи ръката на Клайв. Не каза нито дума, докато не се озова на сигурно място в стаята си.

— Майка ти не знае ли, че лейди Вирджиния е първата жена на вуйчо Джайлс?

— Разбира се, че знае. Но това е приключило преди много време. На кого му пука? Всъщност аз самият съм изненадан, че я помниш.

— Виждала съм я само веднъж, на погребението на баба Елизабет. И единственото, което си спомням, е как настояваше да се обръщам към нея с лейди Вирджиния.

— Продължава да го прави — каза Клайв, мъчейки се да разведри обстановката. — Мисля, че ще ти се стори поомекнала през годините, макар да признавам, че определено събужда най-лошото у скъпата ми майка. Знам със сигурност, че татко не може да я понася, така че няма нищо чудно, че намира някакъв повод да се измъкне всеки път, когато двете са заедно.

— Определено харесвам баща ти — каза Джесика.