Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

— И той те обожава.

— Защо мислиш така?

— Стига си любопитствала. Ще ти кажа само, че вече ми пусна намеци от рода на: „Ако бях с двайсет години по-млад, момчето ми, нямаше да имаш никакъв шанс“.

— Колко любезно от негова страна.

— Не е любезност, каза го съвсем сериозно.

— По-добре да се преоблека, иначе ще закъснеем за вечерята — каза Джесика. — Още не съм сигурна коя от двете рокли да облека — добави тя, докато Клайв отиваше в своята стая.

Опита ги и двете, като се въртеше пред огледалото, но още не беше решила, когато Клайв се върна и я помоли да му помогне с папийонката.

— Коя рокля да облека? — безпомощно попита тя.

— Синята — каза Клайв и се върна в стаята си.

Джесика отново се погледна в огледалото и се запита дали ще има друг случай, в който ще носи някоя от тези рокли. Определено не и на абсолвентския бал.

— Изглеждаш фантастично — каза Клайв, когато тя най-сетне излезе от банята. — Страхотна рокля!

— Майка ти я избра — каза Джесика и се завъртя.

— По-добре да се размърдаме. Мисля, че чувам да идва кола.

Джесика взе кашмирения шал, уви го около раменете си и отново се погледна в огледалото, преди да слязат по стълбите, хванати за ръце. Влязоха в салона точно когато на вратата се почука.

— О, изглеждаш божествено в тази рокля — каза Присила. — И шалът е направо идеален. Какво мислиш, Робърт?

— Да, направо идеално, скъпа — каза Боб.

Присила се намръщи, а в същото време икономът отвори вратата и обяви:

— Епископът на Гримсби и мисис Хадли.

— Милорд, колко се радвам, че успяхте да дойдете — каза Присила. — Позволете да ви представя мис Джесика Клифтън, която току-що се сгоди за сина ми.

— Клайв е щастливец — каза епископът, а Джесика само си мислеше как й се иска да го нарисува във великолепния му черен редингот, пурпурна риза на духовник и ослепително бялата му висока яка.

След няколко минути се появи кметът на Лаут. Присила настоя да го представи като съветник Патрик Смит.

— Само майка ми и Присила ме наричат Патрик — прошепна кметът на Джесика, когато майката на Клайв излезе да посрещне последния гост. — Надявам се да ме наричаш Пат.

И тогава Джесика чу глас, който никога не би могла да забрави.

— Скъпа Присила, колко време мина!

— Наистина много, скъпа — съгласи се Присила.

— Не идвам на север толкова често, колкото трябва, а има да наваксваме толкова много — каза Вирджиния, докато влизаше с домакинята в салона.

След като представи Вирджиния на епископа и кмета, Присила я поведе през помещението към Джесика.

— Позволи ми да ти представя мис Джесика Клифтън, която тъкмо се сгоди за Клайв.

— Добър вечер, лейди Вирджиния. Едва ли ме помните.

— Как бих могла да забравя, макар че трябва да бяхте само на седем или осем тогава. О! — каза тя и отстъпи крачка назад. — Станали сте прекрасна млада жена. Знаете ли, толкова ми напомняте за скъпата ви майка. — Джесика беше онемяла, но това като че ли нямаше значение. — И чувам такива хубави неща за представянето ви в „Слейд“. Родителите ви сигурно много се гордеят с вас.

Чак много по-късно Джесика започна да се чуди откъде лейди Вирджиния би могла да знае за представянето й в училището. В момента беше замаяна от „Каква прекрасна рокля“, „Какъв изящен пръстен“ и „Клайв е голям щастливец“.

— Още един мит гръмна — каза Клайв, докато влизаха в трапезарията, хванати за ръце.

Джесика не беше напълно убедена и с облекчение откри, че са я настанили между кмета и епископа, докато лейди Вирджиния седеше отдясно на мистър Бингам в другия край на масата, достатъчно далеч, за да не се налага да разговарят. След като масата бе разчистена след основното блюдо (прислугата бе по-многобройна от гостите), мистър Бингам почука с лъжица по чашата си и стана.

— Днес — започна той — поздравяваме нашия нов член на семейството ни, младата дама, която оказа чест на сина ми, като се съгласи да стане негова съпруга. Скъпи приятели — каза домакинът, вдигайки чаша, — за Джесика и Клайв.

Всички станаха и повториха: „За Джесика и Клайв“. Дори Вирджиния вдигна чаша. Джесика се зачуди възможно ли е да е по-щастлива.

След като пиха още шампанско в салона след вечерята, епископът се извини, че на сутринта има служба и трябва още веднъж да прегледа проповедта си, и си тръгна със съпругата си. Присила ги изпрати до вратата. Няколко минути по-късно кметът благодари на домакините и отново поздрави щастливата двойка.

— Лека нощ, Пат — каза Джесика и кметът й се усмихна дяволито.