Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

— Татко купи имението, защото е било собственост на графа на Мейбълторп, който опитал да извади дядо ми от бизнеса в началото на века. Подозирам обаче, че освен това е искал да впечатли и майка ми.

— Е, аз определено съм впечатлена — каза Джесика, когато пред тях се появи триетажното имение.

— Да, признавам, че трябва да продадеш няколко буркана рибен пастет, за да купиш такава съборетина.

Джесика се разсмя, но смехът й секна, когато предната врата се отвори и се появи иконом, следван от двама слуги, които изтичаха по стъпалата да отворят багажника и да вземат багажа им.

— Нямам багаж и за половин прислужник — прошепна Джесика.

Клайв й отвори вратата, но тя не помръдна. Той я хвана за ръка и я поведе нагоре по стъпалата и през парадния вход на къщата.

Мистър и мисис Бингам ги очакваха в преддверието.

Джесика си помисли, че краката й ще се подкосят, когато видя майката на Клайв — толкова елегантна, изтънчена и самоуверена. Мисис Бингам пристъпи напред с дружелюбна усмивка.

— Толкова се радвам най-сетне да се срещнем! — възкликна тя и целуна Джесика по двете бузи. — Клайв ни разказваше толкова много за теб.

Бащата на Клайв стисна топло ръката й.

— Трябва да кажа, млада госпожице, че Клайв изобщо не е преувеличавал. Красива си като картина.

Клайв избухна в смях.

— Надявам се да не е така, татко. Най-новата картина на Джесика се казва „Смог две“.

Докато домакините им ги въвеждаха в салона, Джесика не пускаше ръката на Клайв и започна да се отпуска едва когато видя портрета на Клайв, който бе нарисувала за рождения му ден малко след като се запознаха. Беше окачен над камината.

— Надявам се да нарисуваш и мен някой ден — каза мистър Бингам.

— Джесика вече не се занимава с такива неща, татко.

— С удоволствие, мистър Бингам — каза Джесика.

Докато Джесика сядаше до Клайв на канапето, вратата се отвори и икономът се появи отново, следван от прислужница с голям сребърен поднос, на който имаше сребърен чайник и две големи чинии със сандвичи.

— Краставици, домати и сирене, мадам — каза икономът.

— Но както забелязваш, без рибен пастет — прошепна Клайв.

Джесика нервно изяждаше всичко, което й се предложи, докато мисис Бингам бъбреше за натоварения си живот и как все не й остава и един свободен миг. Тя като че ли не забеляза, когато Джесика започна да нахвърля скица на бащата на Клайв върху една салфетка. Смяташе да довърши портрета, когато остане сама в спалнята си.

— Довечера ще вечеряме скромно, само семейството — каза майката на Клайв, докато предлагаше на Джесика поредния сандвич. — Но за утре съм планирала празнична вечеря с неколцина приятели, които с нетърпение очакват да се запознаят с теб.

Клайв стисна ръката на Джесика. Много добре знаеше, че тя мрази да е център на вниманието.

— Много мило, че сте си направили толкова много труд, мисис Бингам.

— Моля те, наричай ме Присила. В тази къща не държим на церемониите.

— А мен приятелите ме наричат Боб — каза мистър Бингам, докато й подаваше резен пандишпан.

Когато след час се качи в стаята си, Джесика се чудеше защо изобщо се е притеснявала. Едва когато видя дрехите си разопаковани и окачени в гардероба, започна да изпада в паника.

— Какъв е проблемът, Джес? — попита Клайв.

— Ще успея да се преоблека за довечера, но нямам какво да нося за официалната вечеря утре.

— Не бих се безпокоил за това. Имам чувството, че утре сутринта майка ми смята да те помъкне на пазар.

— Но аз не мога да й позволя да ми купува каквото и да било, щом не съм й поднесла подарък.

— Повярвай ми, тя просто иска да се изфука с теб и ще изпита много по-голямо удоволствие, отколкото ти. Просто си мисли за това като за кашон рибен пастет.

Джесика се разсмя.

— Не беше чак толкова зле, нали? — попита Клайв, докато влизаше след нея в спалнята.

— Не би могло да е по-добре — отвърна тя. — Баща ти е невероятен, а майка ти положи такива усилия да ме накара да се почувствам като у дома си.

— Някога спала ли си в легло с балдахин? — попита той, докато я прегръщаше.

— Не, не съм — отвърна Джесика, докато леко го отблъскваше. — А ти къде ще спиш?

— В съседната стая. Както виждаш обаче, между двете има врата, защото някога тук е спала любовницата на графа, така че ще дойда при теб по-късно.

— Не, няма — шеговито отвърна Джесика. — Макар че идеята да съм любовница на граф ми допада.

— Няма начин — каза Клайв и коленичи пред нея. — Ще ти се наложи да се задоволиш с мисис Бингам, принцесата на рибения пастет.