Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

— Надявам се всички тези хвалби да не й завъртят главата — прошепна Ема на Себастиан, докато гледаше как дъщеря й е стиснала ръката на Клайв.

— Не се безпокой за това, мамо. Тя е може би единствената в тази зала, която не си дава сметка колко е талантлива.

В този момент до Ема застана елегантен мъж с червена копринена вратовръзка и моден двуреден костюм.

— Позволете да се представя, мисис Клифтън. — Ема се усмихна на непознатия и се зачуди дали не е бащата на Клайв. — Аз съм Джулиан Агню, търговец на художествени произведения. Просто исках да ви кажа, че се възхищавам от творбите на дъщеря ви.

— Много мило от ваша страна, мистър Агню. Успяхте ли да купите някоя от картините й?

— Купих ги всичките, мисис Клифтън. Последния път, когато направих това, бе за един млад художник, Дейвид Хокни.

Ема не искаше да признае, че никога не е чувала за Дейвид Хокни, а Себастиан знаеше за него само защото Седрик имаше няколко негови картини по стените на кабинета си, но пък Хокни беше от Йоркшър. Не че Себастиан обръщаше особено внимание на мистър Агню — мислите му бяха другаде.

— Това означава ли, че ще ни бъде дадена друга възможност да купим някоя от картините на дъщеря ми? — попита Хари.

— Определено — каза Агню, — защото смятам да организирам самостоятелна изложба на Джесика следващата пролет и се надявам дотогава да е нарисувала още няколко неща. Разбира се, непременно ще ви изпратя покани за откриването.

— Благодаря — каза Хари. — Ще гледаме да не закъснеем като днес.

Мистър Агню се поклони и без нито дума повече се обърна и тръгна към изхода. Явно не проявяваше никакъв интерес към творбите на другите художници, които висяха по стените. Ема погледна Себастиан и видя, че той се взира в мистър Агню. Чак после забеляза младата жена до търговеца и разбра защо синът й стои като треснат.

— Затвори си устата, Себ.

Себастиан се смути — рядко изживяване, на което Ема не пропусна да се наслади.

— Е, май е по-добре да идем да разгледаме картините на Клайв — предложи Хари. — Така може би ще успеем да се запознаем и с родителите му.

— Не са си направили труда да дойдат — каза Себастиан. — Джес каза, че никога не идвали да видят творбите му.

— Колко странно — каза Хари.

— Колко тъжно — каза Ема.

— Харесвам родителите ти — каза Клайв. — А вуйчо ти Джайлс е направо страхотен. Дори аз бих гласувал за него, макар че родителите ми не биха одобрили.

— Защо не?

— И двамата са заклети тори. Майка ми не би допуснала социалист да стъпи в къщата й.

— Съжалявам, че не дойдоха на изложбата. Толкова щяха да се гордеят с теб.

— Едва ли. Майка ми изобщо не одобряваше, че отивам в художествено училище. Искаше да ида в Оксфорд или Кеймбридж и просто не можеше да приеме, че не съм достатъчно добър.

— Тогава сигурно няма да одобрят и мен.

— Как така да не те одобрят? — възкликна Клайв. — Ти си най-блестящата възпитаничка на „Слейд“ за всички времена и за разлика от мен ти предложиха място в Кралската академия. Баща ти е прочут писател, майка ти е председател на борда на публична компания, а вуйчо ти е в кабинета в сянка. Докато моят баща е председател на борда на компания за рибен пастет и се надява да стане следващият главен шериф на Линкълншър, което е възможно единствено защото дядо ми направил състоянието си от търговия с рибен пастет.

— Но ти поне знаеш кой е дядо ти — каза Джесика и положи глава на рамото му. — Хари и Ема не са истинските ми родители, макар че винаги са се отнасяли към мен като към своя дъщеря, и може би защото с Ема си приличаме, хората приемат, че ми е майка. А Себ е най-добрият брат, който би могло да има едно момиче. Но истината е, че съм сираче и нямам представа кои са истинските ми родители.

— Опитвала ли си се да разбереш?

— Да, но ми казаха, че „Доктор Барнардо“ има стриктна политика да не разкрива никаква информация за биологическите родители без тяхно разрешение.

— Защо не попиташ вуйчо си? Ако някой знае, това би трябвало да е той.

— Защото дори да знае, семейството ми може да има причини да не ми казва.

— Възможно е баща ти да е загинал във войната и да е награден посмъртно след някакво геройство, а майка ти да е умряла от мъка.

— А ти, Клайв Бингам, си един непоправим романтик, който трябва да престане да чете Бигълс и да опита с „На Западния фронт нищо ново“.

— Когато станеш прочута художничка, Джесика Клифтън ли ще се наричаш, или Джесика Бингам?