Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

— Вуйчо Джайлс, искам да те запозная с приятеля ми, Клайв Бингам.

— Здрасти, Клайв — каза Джайлс, който бе свалил вратовръзката си и бе разкопчал ризата си малко след пристигането си.

— Вие сте онзи нашумял депутат, нали? — каза Клайв, докато се ръкуваха.

Джайлс остана без думи, докато се взираше в младия мъж, който бе облечен с жълта риза на точки с голяма увиснала яка и тесни джинси. Но рошавата светла коса, скандинавско сините му очи и пленителната му усмивка му бяха достатъчни да разбере защо Джесика не е единствената в залата, която е запленена от Клайв.

— Вуйчо Джайлс е най-великият — каза Джесика. — Трябваше да е лидер на лейбъристите.

— И тъй, Джесика — рече Джайлс, — преди да реша коя от картините ти…

— Късно е — обади се Клайв. — Но можете да си изберете някоя от моите.

— Но аз искам да добавя към колекцията си оригинална Джесика Клифтън.

— В такъв случай ще останете разочарован. Изложбата започна в седем и всички картини на Джесика бяха разграбени за минути.

— Не знам дали да се радвам на триумфа ти, Джесика, или да се ругая, че не дойдох по-рано — каза Джайлс и прегърна племенницата си. — Поздравления.

— Благодаря. Но трябва да видиш нещата на Клайв. Наистина са добри.

— Поради което не съм продал нито една. Истината е, че дори собственото ми семейство вече не ги купува — добави младежът.

Точно тогава Ема, Хари и Себастиан влязоха в залата и тръгнаха към тях.

Джайлс никога не бе виждал сестра си да носи нещо, което да не е изключително модно, но тази вечер тя изглеждаше така, сякаш току-що е излязла от градинската барака. Дори Хари изглеждаше направо елегантен в сравнение с нея. А онова на пуловера й наистина ли беше дупка? „Дрехите са едно от малкото оръжия на жената“, беше му казала навремето Ема. Но не и тази вечер… И тогава разбра и прошепна:

— Браво, сестричке.

Себастиан представи Клайв на родителите си и Ема трябваше да признае, че младежът няма нищо общо с автопортрета си. „Хубавец“ беше първата дума, за която се сещаше, макар че ръкостискането му бе малко слабо. Тя насочи вниманието си към картините на Джесика.

— Тези червени точки да не би да означават…?

— Че са продадени — каза Клайв. — Но, както вече обясних на сър Джайлс, ще откриете, че аз не страдам от подобен проблем.

— Значи всички картини на Джесика са продадени?

— До една — потвърди Себастиан. — Предупредих те, мамо.

Някой чукаше с лъжица по чаша в другия край на помещението. Всички се обърнаха и видяха брадат мъж в инвалидна количка, който се опитваше да привлече вниманието на събралите се. Беше облечен в развлечено кадифено сако и зелени панталони. Усмихна се на присъстващите и каза високо:

— Дами и господа, ще ви помоля за няколко минути внимание. — Всички млъкнаха и се обърнаха към него. — Добра вечер и добре дошли на годишната изложба на завършващите Школата за изящни изкуства „Слейд“. Аз съм Ръскин Спиър и като председател на журито първата ми задача е да обявя победителите във всяка категория — графика, акварел и масло. За първи път в историята на училището имаме един и същи победител и в трите категории.

Ема с нетърпение очакваше да открие кой е този забележителен млад художник, за да може да сравни творбите му с тези на Джесика.

— Честно казано, едва ли някой ще се изненада, може би с изключение на самата победителка, че звездата на училището тази година е Джесика Клифтън.

Ема грейна от гордост, когато всички заръкопляскаха, а Джесика сведе глава и се долепи до Клайв. Единствено Себастиан знаеше през какво всъщност минава. Нейните демони, както ги наричаше тя. Джесика никога не преставаше да бъбри, когато бяха сами, но веднага щом станеше център на вниманието, се скриваше в черупката си като костенурка с надеждата, че никой няма да я забележи.

— Ако Джесика бъде така добра да дойде, ще й връча чека за трийсет паунда, както и купата на Мънингс.

Клайв леко побутна Джесика и всички заръкопляскаха, докато тя с неохота вървеше към председателя на журито, а бузите й ставаха все по-червени с всяка стъпка. Когато мистър Спиър й подаде чека и купата, едно стана съвсем ясно — нямаше да има благодарствена реч. Джесика забърза обратно към Клайв, който изглеждаше толкова щастлив, сякаш самият той е спечелил наградата.

— Освен това трябва да обявя, че на Джесика й е предложено място за специализация в Кралската академия от септември и зная, че колегите ми там я очакват с огромно нетърпение.