Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

— Да не би пак да ми правиш предложение, Клайв? Защото е третото ти за тази седмица.

— Забелязала си значи. Да, правя ти предложение и се надявах да дойдеш в Линкълншър за уикенда и да се запознаеш с родителите ми, така че да го направим официално.

— С най-голямо удоволствие — каза Джесика и го прегърна.

— Но имай предвид, че трябва да посетя още някого, преди да дойдеш в Линкълншър — каза Клайв. — Така че не бързай със събирането на багажа.

— Благодаря, че се съгласихте веднага да се срещнете с мен, сър.

Хари беше впечатлен. Личеше си, че на младежа никак не му е било лесно. Появи се точно навреме, носеше сако и вратовръзка, а обувките му бяха лъснати като за парад. Ясно беше, че е ужасно нервен, така че Хари се опита да го накара да се отпусне.

— В писмото ви пише, че искате да ме видите по важен въпрос, така че трябва да е едно от две неща.

— Всъщност е съвсем просто, сър — каза Клайв. — Моля за разрешението ви да поискам ръката на дъщеря ви.

— Колко сюблимно старомодно.

— Джесика не би очаквала нещо друго от мен.

— Не мислите ли, че и двамата сте малко млади, за да мислите за брак? Може би е по-добре да почакате, поне докато Джесика завърши Кралската академия.

— Моите уважения, сър, но Себастиан ми каза, че съм по-голям от вас, когато сте предложили на мисис Клифтън.

— Така е, но това беше през войната.

— Надявам се да не ми се налага да ходя на война, сър, само за да докажа колко много обичам дъщеря ви.

Хари се разсмя.

— Е, май като бъдещ тъст трябва да питам за перспективите ви. Джесика ми каза, че не са ви предложили място в Кралската академия.

— Сигурен съм, че това не ви е изненадало особено, сър.

Хари се усмихна.

— И с какво се занимавате след завършването на „Слейд“?

— Работя в рекламна агенция „Къртис Бел и Бети“, в дизайнерския им отдел.

— Работата ви добре платена ли е?

— Не, сър. Заплатата ми е четиристотин паунда годишно, но баща ми я допълва с издръжка от още хиляда. Освен това семейството ми нае апартамент в Челси като подарък за двайсет и първия ми рожден ден. Така че ще имаме повече от достатъчно.

— Нали си давате сметка, че рисуването е и винаги ще бъде първата любов на Джесика и тя никога няма да позволи на нищо да попречи на кариерата й, както си даде сметка това семейство в деня, в който тя се появи в живота ни.

— Много добре го разбирам, сър, и ще направя всичко по силите си тя да изпълни амбициите си. Би било лудост да не го направя при този неин талант.

— Радвам се, че смятате така — каза Хари. — Но въпреки огромния й талант, у нея има една несигурност и понякога ще ви се налага да се справяте с нея със съчувствие и разбиране.

— Много добре знам и това, сър, и го правя с радост.

— Мога ли да попитам какво е мнението на родителите ви относно желанието ви да се ожените за дъщеря ми?

— Майка ми е ваша огромна почитателка и освен това се възхищава на съпругата ви.

— Но нали знаят, че ние не сме родители на Джесика?

— О, да, но както казва татко, вината едва ли е нейна.

— Казахте ли им, че искате да се ожените за Джесика?

— Не, сър, но този уикенд ще ходим в Лаут и смятам да го направя тогава, макар че едва ли ще ги изненадам особено.

— В такъв случай ми остава само да ви пожелая да сте щастливи заедно. Ако на този свят има по-мило и любвеобилно момиче, тепърва ми предстои да се срещна с него. Но може би всеки баща смята така.

— Много добре зная, че никога няма да съм достатъчно добър за нея, но се кълна, че няма да я разочаровам.

— Сигурен съм — каза Хари и мина на „ти“. — Но трябва да те предупредя, че монетата си има и друга страна. Джесика е много чувствителна и ако някога изгубиш доверието й, ще изгубиш и самата нея.

— Никога няма да позволя това да стане, повярвайте ми.

— Сигурен съм, че го казваш искрено. Е, можеш да ми звъннеш, ако тя каже да.

— Определено ще го направя, сър — каза Клайв, докато Хари ставаше от креслото си. — Ако не ви се обадя до неделя вечерта, значи е отхвърлила предложението ми. Отново.

— Отново ли? — изненада се Хари.

— Да. Вече й предложих няколко пъти — призна Клайв. — И тя винаги ми отказва. Имам чувството, че се тревожи от нещо, за което не иска да говори. Ако приема, че причината не е в мен, надявах се, че ще можете да ме осветлите.

Хари се поколеба, после каза:

— Утре ще обядвам с Джесика. Така че ти предлагам да поговориш с нея, преди да тръгнете за Линкълншър и определено, преди да скъсате нервите на родителите ти.