Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

Управителят остана шокиран, когато Алекс разви капачката и го покани да огледа съдържанието. Ужаси се още повече, когато потопи пръст в пастета и се поряза.

— Не съм по оплакванията — каза Алекс, — но може би няма да е зле да проверите другата си стока и да съобщите на доставчика.

— Ще го направя незабавно, сър. — Управителят се поколеба, после попита нервно: — Желаете ли да направите официално оплакване?

— Не, не — отвърна Алекс. — Сигурен съм, че е случайност, а и не искам да ви създавам неприятности.

Стисна ръката на благодарния управител и тъкмо се канеше да излезе, когато онзи каза:

— Най-малкото, което можем да направим за вас, сър, е да ви върнем парите.

Алекс не искаше да се задържа, тъй като се опасяваше, че някой може да го е запомнил, но си даде сметка, че ако си отиде, без да вземе парите, може да събуди подозрения. Той се обърна, а управителят отвори касата, извади един шилинг и му го даде.

— Благодаря — каза Алекс, взе шилинга и тръгна към вратата.

— Съжалявам, че ви притеснявам отново, сър, но ще бъдете ли така добър да разпишете една разписка?

Алекс се върна с неохота, надраска на мястото за подпис „Самюъл Оукшот“ — първото име, което му дойде наум — и бързо си тръгна. Щом се озова навън, пое по по-заобиколен маршрут, отколкото беше планирал, за да се увери, че никой не го следи. Накрая влезе в хотела, отиде право при телефоните и постави монетите от по един шилинг на рафта. Извади от джоба си лист и набра първия номер в списъка.

— „Дейли Мейл“ — каза нечий глас. — Новини или реклама?

— Новинарският — каза Алекс, след което го помолиха да изчака, докато го свържат с репортер от новинарския отдел.

Разговаря с дамата няколко минути за неприятния инцидент, който бе имал с рибен пастет „Бингам“, любимата му марка.

— Ще ги съдите ли? — попита тя.

— Още не съм решил — каза Алекс, — но със сигурност ще се консултирам с адвоката си.

— Как казахте, че е името ви, сър?

— Самюъл Оукшот — повтори той и се усмихна при мисълта как би реагирал покойният директор на училището, ако можеше да разбере какви ги върши.

След това позвъни на „Дейли Експрес“, „Нюз Кроникъл“, „Дейли Телеграф“, „Таймс“, а за всеки случай и на „Бат Еко“. Последното му позвъняване, преди да се върне в Бристол бе до лейди Вирджиния.

— Знаех, че мога да разчитам на вас, майоре — каза тя. — Наистина трябва да се видим някога. Винаги е толкова забавно с вас.

Алекс прибра в джоба си двата останали шилинга, излезе от хотела и се върна на паркинга. По пътя обратно към Бристол реши, че няма да е зле да избягва Бат в близко бъдеще.

На следващата сутрин Вирджиния поръча да й купят всички вестници без „Дейли Уъркър“.

Остана доволна от отразяването на „Скандала с рибения пастет Бингам“ („Дейли Мейл“). „Мистър Робърт Бингам, председател на борда на компанията, излезе със заявление, в което потвърди, че цялата партида от пастета е изтеглена от търговската мрежа и няма да бъде сменена, докато не се проведе пълно изследване“ („Таймс“).

„Служител от Министерството на земеделието, рибната промишленост и храните увери обществеността, че предстои проверка на фабриката на «Бингам» в Гримсби от инспектори по безопасност на храните“ („Дейли Експрес“). „Акциите на «Бингам» падат с пет шилинга от отварянето на борсата“ („Файненшъл Таймс“).

След като изчете всички публикации, Вирджиния можеше само да се надява, че Робърт Бингам ще се досети кой е замислил всичко това. Какво ли не би дала да закуси тази сутрин в Мейбълторп Хол и да слуша реакцията на Присила на злощастния инцидент. Погледна часовника си и, уверена, че Робърт вече е заминал за фабриката, вдигна телефона и набра номер в Линкълншър.

— Скъпа Присила, обаждам се само да ти кажа колко съжалявам за тази неприятна история в Бат. Какъв ужас само!

— Колко мило от твоя страна да се обадиш, скъпа — отвърна Присила. — В моменти като този човек разбира кои са истинските му приятели.

— Можеш да си сигурна, че винаги съм на линия, ако имаш нужда от нещо. Моля те, предай съчувствията ми и най-добрите ми пожелания на Робърт. Надявам се да не е разочарован, че вече не е на опашката за рицарско звание.

Когато Ема зае мястото си начело на заседателната маса, всички станаха. От известно време тя с нетърпение очакваше този момент.

— Господа, позволете да открия заседанието, като съобщя на борда, че вчера цената на акциите ни достигна печелившата стойност и акционерите ни ще получат дивиденти за първи път от три години.