Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

Чуха се одобрителни възгласи, съпроводени с усмивки на лицата на всички директори, с изключение на един.

— След като неприятностите останаха в миналото, да продължим към бъдещето. Вчера получих предварителния доклад на Министерството на транспорта за годността на „Бъкингам“. С няколко малки модификации и след завършването на изпитанията би трябвало към края на месеца да получим пълен сертификат. След получаването му корабът ще напусне Белфаст и ще отплава за Ейвънмаут. Господа, възнамерявам да проведем следващото заседание на борда на мостика на „Бъкингам“, за да можем да направим обиколка на кораба и да видим с очите си за какво сме похарчили парите на акционерите ни.

— Зная, че бордът ще се зарадва да научи също, че в началото на седмицата секретарят на компанията получи обаждане от Кларънс Хаус, че Нейно Величество кралицата майка се е съгласила да изпълни церемонията по кръщаването на кораба на двайсет и първи септември — продължи тя. — Господа, едва ли ще е преувеличение да кажа, че следващите три месеца ще бъдат сред най-натоварените в историята на компанията, тъй като въпреки огромния успех с продаването на билетите за първото пътуване, за което са останали свободни само няколко каюти, това не решава бъдещето на компанията в дългосрочен план. И тъй, готова съм да отговарям на въпросите ви. Адмирале?

— Госпожо председател, позволете първо да ви поздравя и да кажа, че макар да ни предстои още път до спокойните води, днес определено е най-радостният ден, който мога да си спомня през двайсет и двете ми години в този борд. Позволете обаче бързо да продължа с основните точки от маршрута, както се изразяваме във флота. Избрахте ли капитан от тримата кандидати, одобрени от борда?

— Да, адмирале. Окончателният ни избор е капитан Николас Търнбул от Кралския флот, който до неотдавна бе първи офицер на „Куин Мери“. Имаме голям късмет, че си осигурихме службата на такъв опитен офицер, който наред с всичко друго е роден и израснал в Бристол. Освен това разполагаме с пълния състав офицери, много от които са служили при капитан Търнбул или в Кралския флот, или по-късно в „Кюнард“.

— А останалият екипаж? — попита Анскот. — В края на краищата това е круизен кораб, а не разрушител.

— Точно така, мистър Анскот. Мисля, че ще откриете, че повечето длъжности са заети, като се започне от машинното отделение и се свърши с кухните. Все още има няколко свободни места, но тъй като имаме най-малко по десет кандидатури на ден, можем да си позволим да сме изключително взискателни при подбора си.

— Какво е съотношението екипаж пътници? — попита Добс.

За първи път на Ема й се наложи да направи справка с бележките си.

— Екипажът се състои от двайсет и петима офицери, двеста и петдесет матроси, триста стюарди и обслужващ персонал, а също така корабен лекар и сестра. Корабът е разделен на три класи — първа, втора и туристическа. Има места за сто и двама пътници в първа класа, като цените за първото плаване до Ню Йорк варират от четирийсет и пет паунда за каюта до шестдесет паунда за апартамент; двеста четирийсет и две места във втора класа на цена около трийсет паунда всяко и триста и шестдесет места в туристическата класа на цена десет паунда, по трима души в каюта. Ако желаете повече подробности, мистър Добс, ще намерите всичко във втория раздел на синята папка пред вас.

— Тъй като се очаква голям интерес около церемонията по кръщаването на двайсет и първи септември и първото плаване до Ню Йорк през следващия месец — каза Фишър, — кой ще поеме връзките с пресата и обществеността?

— Спряхме се върху „Дж. Уолтър Томпсън“, които направиха най-добрата презентация — каза Ема. — Те вече уредиха екип на Би Би Си да заснеме филм за кораба по време на едно от изпитанията и направиха профил на капитан Търнбул за „Сънди Таймс“.

— По мое време никога не съм се занимавал с подобни неща — изсумтя адмиралът.

— И основателно. Тогава не искахме врагът да знае къде сме, докато сега искаме нашите пътници не само да знаят къде сме, но и да знаят, че не биха могли да се намират в по-сигурни ръце.

— Какъв процент от каютите трябва да бъде зает, за да се оправдаят разходите за едно плаване? — попита Седрик Хардкасъл, който явно не се интересуваше от рекламата и връзките с обществеността, а от крайния резултат.

— Шейсет процента, като се вземат предвид само разходите по поддръжката. Но ако искаме да си възстановим инвестираните средства в рамките на десет години, какъвто бе планът на Рос Бюканан, когато той бе председател на борда, през този период ще трябва да са заети осемдесет и шест процента от местата. Така че няма място за самодоволство, мистър Хардкасъл.