Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

— Колко дълго би могла да оцелее компанията? — каза Алекс. — Но предвид обстоятелствата, дон Педро, се питам дали не бихте могли да ми дадете две хиляди аванс, а остатъка след като изпратя писмото и дам интервютата?

— Няма начин, майоре. Все още ми дължите хиляда за гласуването на жена ви.

— Мистър Мартинес, осъзнавате ли какъв удар ще бъде това за „Барингтън Шипинг“?

— Не ви плащам да ме съветвате, мистър Ледбъри, така че просто изпълнете нареждането ми. Ако не можете да го направите, ще се наложи да потърся някой, който може.

— Но има голяма вероятност да изгубите значителна сума, ако изпълня инструкциите ви дословно.

— Парите са мои, пък и в момента акциите на „Барингтън“ вървят над цената, на която ги купих, така че съм уверен, че ще си възвърна по-голямата част от сумата. В най-лошия случай може да изгубя няколко паунда.

— Но ако ми позволите да продам акциите за един по-дълъг период, да кажем месец и половина или дори два, има по-голяма вероятност да възстановя първоначалната ви инвестиция, а може би дори да ви осигуря малка печалба.

— Ще харча парите си така, както ми се харесва.

— Но дългът ми като доверено лице е да защитавам позициите на банката, особено като се има предвид, че в момента сте превишили кредита си с един милион и седемстотин трийсет и пет хиляди паунда.

— Сумата е покрита от стойността на акциите, които при сегашната цена биха ми донесли повече от два милиона.

— В такъв случай поне ми позволете да се обърна към семейство Барингтън и да попитам дали…

— В никакъв случай не бива да се свързвате с никого от семейство Барингтън или Клифтън — извика дон Педро. — Ще пуснете всичките ми акции на пазара веднага щом борсата отвори в понеделник, седемнайсети август, и ще приемете всяка цена, която се предлага тогава. Инструкциите ми едва ли могат да бъдат по-ясни.

— Къде ще бъдете на този ден, мистър Мартинес, ако ми се наложи да се свържа с вас?

— Точно там, където бихте очаквали да откриете всеки джентълмен — на лов за яребици в Шотландия. Няма да има начин да се свържете с мен и именно това е причината да избера мястото. Толкова е затънтено, че дори не носят сутрешните вестници.

— Щом инструкциите ви са такива, мистър Мартинес, ще напиша писмо в този смисъл, така че да няма неразбирателства по-нататък. Ще ви го изпратя следобед на Итън Скуеър по куриер, за да го подпишете.

— Ще го направя с удоволствие.

— И след като трансакцията ни приключи, мистър Мартинес, може би няма да е зле да помислите дали да не прехвърлите сметката си в някоя друга банка.

— Ако все още сте запазили работата си, мистър Ледбъри, ще го направя.

Сюзан паркира колата на една странична уличка и зачака. Знаеше, че поканата за официалната вечеря на полка е между 19:30 и 20:00 ч., и тъй като почетен гост щеше да бъде фелдмаршалът, бе сигурна, че Алекс няма да закъснее.

В 19:10 пред бившия й семеен дом спря такси. След няколко секунди се появи Алекс. Беше с вечерен костюм с медали от три кампании. Сюзан забеляза, че вратовръзката му е накриво, а едно от копчетата на яката му липсва; не се сдържа и се разсмя, когато видя обувките без връзки, които със сигурност нямаше да изкарат цял живот. Алекс се качи на задната седалка и таксито потегли към Уелингтън Роуд.

Сюзан изчака още малко, премести колата на главната улица, слезе и отвори вратата на гаража. После паркира ягуара вътре. Според условията на развода тя трябваше да върне неговата гордост и радост, но отказа да го направи, докато той не изплати забавените месечни издръжки. Беше осребрила последния му чек сутринта, като се чудеше откъде ли е намерил парите. Адвокатът на Алекс я бе посъветвал да върне колата, докато той е на официалната вечеря. Това бе едно от малкото неща, по които двете страни имаха съгласие.

Тя слезе от колата, отвори багажника и извади макетен нож и кутия боя. Остави боята на земята, отиде отпред и заби ножа в едната гума. Отстъпи крачка и изчака съскането да спре, след което продължи със следващата. Когато и четирите гуми бяха надупчени, насочи вниманието си към боята.

Отвори кутията, изправи се на пръсти и бавно изля гъстата течност на покрива на колата. След като се убеди, че в кутията не е останала нито капка, отстъпи назад и се наслади на начина, по който боята бавно се стича от двете страни и по предното и задното стъкло. Би трябвало да е изсъхнала преди Алекс да се прибере от вечерята. Сюзан бе посветила доста време на избора на подходящия цвят, който най-добре ще отива на яркозеленото, и накрая се спря на лилавия. Резултатът се оказа по-приятен, отколкото беше очаквала.