Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

— Виновен — призна Себастиан. — Но имам основания да си спомням точно тази творба.

— Джесика ли?

— Не, този път не. Мога ли да попитам за номера на отливката?

— Пети от общо девет.

Себастиан се опита да запази спокойствие, тъй като трябваше да научи отговорите на още някои въпроси, но не искаше да буди подозрения.

— Кой е бил предишният собственик? — попита той.

— Нямам представа. В каталога е записана като собственост на джентълмен.

— Какво означава това?

— Че въпросният джентълмен не иска да се разчува, че разпродава колекцията си. Имаме много подобни клиенти, наричаме ги СРД — смърт, развод и дълг. Но трябва да ви предупредя, че няма да успеете да убедите мистър Агню да ви продаде „Мислителя“ за четирийсет и шест паунда, дванайсет шилинга и шест пенса.

Себастиан се разсмя.

— Каква е цената? — попита той, докосвайки сгънатата дясна ръка на статуята.

— Мистър Агню още не е приключил с оценяването на колекцията, но ако желаете, мога да ви дам каталог и покана за частния оглед на седемнайсети август.

— Благодаря — каза Себастиан, докато вземаше каталога. — Очаквам с нетърпение да ви видя отново в четвъртък.

Тя се усмихна.

— Освен ако… — Той се поколеба, но тя не му помогна. — Освен ако не се съгласите да вечеряме заедно утре вечер?

— Предложението е неустоимо — каза тя. — Но по-добре аз да избера ресторанта.

— Защо?

— Защото зная колко пари са останали в банковата ви сметка.

— Но защо му е да продава колекцията си? — учуди се Седрик.

— Явно му трябват пари.

— Това е ясно, Себ, но не мога да разбера защо му трябват парите. — Седрик продължи да прелиства страниците на каталога, но така и не намери отговор, докато не стигна до „Панаир при Ермитаж край Понтоаз“ на Камий Писаро на задната страница. — Може би е време да поискам една услуга.

— Какво имате предвид?

— Кого, не какво — каза Седрик. — Мистър Стивън Ледбъри, управителят на „Мидланд Банк“, Сейнт Джеймс.

— Защо точно той? — попита Себастиан.

— Той е банкерът на Мартинес.

— Откъде знаете?

— Когато седиш до майор Фишър на заседанията на борда в продължение на повече от пет години, можеш да научиш страшно много неща, стига да си търпелив и да си готов да слушаш един самотник. — Седрик звънна на секретарката си. — Бихте ли ме свързали със Стивън Ледбъри от „Мидланд“? — После се обърна отново към Себастиан. — Откакто открих, че Ледбъри е банкер на Мартинес, му подхвърлям по някой и друг кокал. Може би е време да ми върне един от тях.

Телефонът на бюрото му иззвъня.

— Мистър Ледбъри на първа линия.

— Благодаря — каза Седрик и изчака прещракването, след което включи спикърфона. — Добър ден, Стивън.

— Добър ден, Седрик. Какво мога да направя за вас?

— По-скоро какво аз мога да направя за вас, стари друже.

— Някаква новина ли? — с надежда попита Ледбъри.

— По-скоро е от категорията „да си покриеш гърба“. Чувам, че един от не особено здравословните ви клиенти разпродава художествената си колекция в галерия „Агню“ на Бонд стрийт. Тъй като в каталога творбите са описани като „собственост на джентълмен“, което е погрешно определение във всяко едно отношение, предполагам, че поради една или друга причина той не иска да научавате за това.

— Какво ви кара да смятате, че въпросният джентълмен има сметка в централния клон на Уест Енд?

— Седя до представителя му в борда на „Барингтън Шипинг“.

Последва дълга пауза. Накрая Ледбъри каза:

— А, значи казвате, че е обявил за продан цялата си колекция в „Агню“?

— От Мане до Роден. Каталогът в момента е пред мен и направо не мога да повярвам, че по стените на дома му на Итън Скуеър е останало нещо. Желаете ли да ви пратя каталога?

— Не, не си правете труда, Седрик. „Агню“ е само на двеста метра по улицата, така че ще се отбия и ще го взема лично. Много мило, че ме уведомихте. Отново съм ви длъжник. Ако мога да се отплатя по някакъв начин…

— Ами като го споменавате, Стивън, мога да ви помоля за една малка услуга, щом така и така се чуваме по телефона.

— Само кажете.

— Ако вашият „джентълмен“ реши да се освободи от акциите си на „Барингтън Шипинг“, имам клиент, който може да прояви интерес.

Последва нова дълга пауза, след която Ледбъри попита:

— Този клиент по някаква случайност да е член на семействата Барингтън или Клифтън?

— Не, не ги представлявам. Мисля, че тяхната банка е „Барклис“ в Бристол, докато моят клиент е от Северна Англия.