Джеффри Арчер - Внимавай какво си пожелаваш

— Отговаряй единствено на въпросите, които ти се задават, и не казвай нищо повече — прошепна му Арнолд, докато се ръкуваха.

Себастиан погледна другите двама в стаята. Никога досега не ги беше виждал. Те не направиха опит да му стиснат ръката.

— Арнолд е тук, за да те представлява — каза Седрик. — Вече казах на инспектора, че съм сигурен, че има просто обяснение.

Себастиан нямаше представа за какво говори Седрик.

По-възрастният от двамата непознати направи крачка напред.

— Аз съм детектив инспектор Росиндейл от полицейския участък на Савил Роу и трябва да ви задам няколко въпроса, мистър Клифтън.

От романите на баща си Себастиан знаеше, че детектив инспекторите не се занимават с дребни престъпления. Той кимна, но изпълни инструкциите на Арнолд и не каза нищо.

— По-рано през деня посетихте ли галерия „Агню“?

— Да.

— Каква беше целта на посещението ви?

— Да взема едни картини, които купих миналата седмица.

— И бяхте обслужен от някоя си мис Съливан?

— Да.

— Къде са картините сега?

— В багажника на колата на мистър Хардкасъл. Смятах по-късно да ги откарам в апартамента си.

— Така ли? Къде е колата сега?

— Паркирана е пред банката.

Детектив инспекторът се обърна към Седрик Хардкасъл.

— Мога ли да взема ключовете на колата, сър?

Седрик погледна към Арнолд, който кимна.

— У шофьора ми са — каза Седрик. — Той е долу и чака да ме откара у дома.

— С ваше разрешение, сър, ще сляза да проверя дали картините са в багажника, както твърди мистър Клифтън.

— Нямаме възражения — каза Арнолд.

— Сержант Уебър, ще останете тук — каза Росиндейл. — И гледайте мистър Клифтън да не напуска помещението.

Младият полицай кимна.

— Какво става, по дяволите? — попита Себастиан, след като детектив инспекторът излезе.

— Справяш се чудесно — каза Арнолд. — Но мисля, че предвид обстоятелствата е най-добре да не казваш нищо повече — добави той, като гледаше право към младия полицай.

— Обаче — каза Седрик, като застана между полицая и Себастиан, — аз бих искал да помоля изпечения престъпник да потвърди, че във влака са се качили само двама души.

— Да, дон Педро и Луис. Диего го нямаше никакъв.

— Играят точно според плана ни — каза Седрик, докато Росиндейл се връщаше, понесъл три опаковани картини. Следваха го сержант и полицай, които носеха другите шест. Подпряха всички картини на стената.

— Това ли са деветте пакета, които взехте от галерията с помощта на мис Съливан? — попита детектив инспекторът.

— Да — без никакво колебание отвърна Себастиан.

— Ще ми позволите ли да ги разопаковам?

— Да, разбира се.

Тримата полицаи почнаха да свалят кафявата опаковъчна хартия. Изведнъж Себастиан ахна и посочи една от картините.

— Сестра ми не е рисувала тази.

— Но въпреки това е великолепна — отбеляза Арнолд.

— Не бих могъл да кажа, сър — каза Росиндейл. — Но мога да потвърдя — добави той, гледайки етикета отзад, — че картината не е нарисувана от Джесика Клифтън, а от Рафаело и според мистър Агню струва най-малко сто хиляди паунда. — Себастиан гледаше объркано, но не каза нищо. — И имаме основания да смятаме — продължи Агню, като гледаше Себастиан, — че вие в съучастничество с мис Съливан сте откраднали това ценно произведение на изкуството под претекст, че вземате картините на сестра си.

— Но това е абсолютно безсмислено — каза Арнолд преди Себастиан да успее да отговори.

— Моля, сър?

— Помислете, детектив инспектор. Ако клиентът ми, с помощта на мис Съливан, наистина е откраднал Рафаело от галерията, както твърдите, щяхте ли да очаквате да намерите картината в багажника на колата на работодателя му няколко часа по-късно? Или намеквате, че шофьорът на председателя също е замесен, а може би дори и самият председател?

— Мистър Клифтън — каза Росиндейл, като погледна бележника си, — призна, че е възнамерявал да отнесе картините в апартамента си по-късно вечерта.

— Не смятате ли, че един Рафаело би изглеждал малко не на място в ергенски апартамент във Фулам?

— Изобщо не е смешно, сър. Мистър Агню, който съобщи за кражбата, е високоуважаван търговец на произведения на изкуството от Уест Енд и…

— Това не е кражба, детектив инспектор, освен ако не можете да докажете, че картината е взета умишлено. А тъй като дори не попитахте клиента ми за неговата версия, не виждам как бихте могли да стигнете до подобно заключение.

Полицаят се обърна към Себастиан, който броеше картините.